Лидерът е безкомпромисен към себе си и с безпрекословно уважение към всички останали

Интервю с Ирина Василевска, главен директор корпоративна политика и правни отношения в "Теленор"

- Госпожо Василевска, преди 15 години сте сред малкия екип, който осъществява търговския старт на компанията, в която сте сега. Кои са точните качества, изиграли роля за израстването ви? Кои са ситуациите, предизвикали ви да разкриете напълно потенциала си?

- Преди всичко аз съм много отговорен човек. Не мога да понасям да имам нещо за правене и да не го направя навреме и по начин, който да ме удовлетворява вътрешно. Така съм устроена просто. Не понасям посредствеността и съм крайно критична към себе си и задачите, за които отговарям. Самодисциплината е особено важна, без нея не може. Мисля, че това до голяма степен ме определя, и се опитвам да балансирам, като не приемам себе си твърде насериозно. А що се отнася до знаковите ситуации, те са твърде много - като започнем от изключително сложния процес на продажбата на компанията от гръцките собственици на "Теленор" и минем през всекидневното "гасене на пожари", критични преговори, приключване на дългогодишни партньорства. И все

пак не толкова ситуациите, колкото хората, с които съм работила и от които съответно съм се учила, са дали шанс на потенциала ми. Мисля за себе си като за страхотен късметлия и в това отношение.

- Кои са най-новите умения, които изисква съвременното лидерство? И какво ви е най-интересно по темата за жените лидери?

- Не смятам, че уменията, които съвременното лидерство изисква, се различават от тези, които е изисквало при предишни поколения и в други времена. Лидерът си е лидер - безкомпромисен към себе си и с безпрекословно уважение към всички останали, силен, но и толерантен, търпелив, на "ти" с цялата отговорност, излъчващ и генериращ енергия, компетентен, мъдър, виждащ нещата в тяхната цялост. Такива са били и великите пълководци, такава е и Шерил Сандбърг - главният оперативен директор на "Фейсбук", дясната ръка на Марк Зукърбърг. Ето как влизаме веднага и в темата за жените лидери. Имам удоволствието и отговорността да водя програмата на "Теленор България" за развитие на жени лидери. Тя се осъществява паралелно във всички 13 телеком

оператора, които са част от "Теленор Груп" в целия свят. Каним общопризнати личности, които споделят, напътстват, разсъждават заедно с нас. Тази есен "открихме сезона" със забележителната Саша Безуханова например. Но най-интересно ми е да наблюдавам как самите ние, жените, често отказваме да признаем проблема за неравнопоставеността на жените в бизнеса и обществото като цяло, изхождайки от илюзията си за това, че живеем в меритократично общество.

- Няма как да заведеш катерачи до подножието на Еверест и да отсечеш "Хайде, качвайте се" - успехът е поредица от малки стъпки, както казва Алекс Фъргюсън. Ако все пак можете да опишете един огромен скок, който сте направили с екипа си, кой ще е той?

- Бих казала, огромен скок в две части - продажбата на компанията преди три години като процес и безупречен краен резултат, съчетан с мигновеното успешно "гмуркане" със страшно висока скорост в съвсем различна бизнес култура, с изключително високи изисквания и стремглаво темпо.

- Авантюризмът каква роля играе в профила на днешните мениджъри? Изкачили сте Килиманджаро - как изглежда бизнесът от 5895 м височина?

- Истината е, че там си сам с преживяното и с удивлението от това, че си успял. И ако изобщо имат връзка с бизнеса подобни приключения, тя се състои в това, че надскачайки себе си, трупаш себеуважение и самочувствие, но и смирение и мъдрост, а всички те са нyжни и в работата. Разбира се, в правилните дози и добре разбъркани.

- Най-вече на екстремни приключения ли посвещавате свободното си време? Стоенето на едно място как ви се отразява?

- Да, важно ми е и ми е безкрайно интересно да изпитвам себе си, това ме зарежда. Трудно ми е да стоя на едно място, да почивам неактивно, да не правя нищо. Като цяло не умея да забавям темпото, за съжаление. Но ще се науча скоро, защото е необходимо. А иначе добрият отдих за мен са децата ми във всичките им невероятни превъплъщения. Мястото е по-скоро без значение, но ми харесва да ги водя към непознатото и да преоткриваме света заедно.