Мисия: Аз, Инвеститорът

Занимавам се с лични финанси и инвестиране от доста години. През това време съм пробвал различни неща, като съм имал възходи и падения. От сегашна гледна точка, едно от най-трудните неща беше да променя мисленето си – от консуматор да стана инвеститор и да изградя добри навици в тази посока. Сега, искам да ви помогна в тази мисия и ще ви споделя стъпките, през които аз преминах през последните над 15 години.

Стъпка 1: Да намерим нашата причина да инвестираме

Да инвестираме НЕ е задължително и трябва да имаме сериозна причина, за да отделяме от нашето ценно свободно време и да влагаме усилия в някаква сфера. Нищо не ни пречи да сме като над 90% от хората в България и да харчим всичко, което получаваме. Не е нужно и да сме като онези 4% - 5% от българите, които влагат парите си в някакви инвестиции. Гарантирам ви, че може да се оправяме сравнително добре в живота си без да се занимаваме с неща като фондове, акции, облигации и други. Пробвал съм го за известен период от време и оцелях. Просто, харчех цялата си заплата, не спестявах и не инвестирах.

В един момент, това не ми беше достатъчно и исках да направя по-големи неща. Тъй като нямах спестявания, трябваше да изтегля няколко кредита, за да си купя кола или да отида на онова скъпо пътуване до Лондон. В началото, вноските по заемите ми се струваха малка част от приходите ми, но новият стандарт на живот изискваше и по-големи разходи за колата, по-голямата квартира, пътуванията и другите „екстри“. Налагаше се да работя повече (за по-висока заплата и бонуси) и да изтегля още кредити.

Сигурно щях да продължа в същото „темпо“, ако родителите ми не се бяха пенсионирали в рамките на 2-3 години. Те получиха пенсии в размер на около 35%-40% от последните им заплати и те не им стигаха за нищо. Нямаха спестявания, а само няколко кредита, които бяха взели за ремонт на жилището. Осъзнах, че ако продължавам по същия начин, и аз ще попадна в тяхното положение. Това беше моята причина да започна да уча законите на парите и да инвестирам. А коя е вашата?Стъпка 2: Да научим правилата на играта

За да станем добри в някоя сфера, трябва добре да научим „правилата на играта“ и кое отличава успешните „играчи“ в нея от посредствените. Въпреки че бях учил доста време в икономически специалности в средното и висшето ми образование, сферата на личните финанси и инвестиции се оказа един нов свят за мен. Прочетох няколко книги на английски (тогава нямаше на български език и от родни автори), преминах няколко обучения в интернет и бях готов за „голямата игра“.

Оказа се, че знанията ми са само една много тънка основа, върху която да стъпя, за да стана успешен инвеститор. Тъй като ми харесва да уча правилата в хода на играта, трупах много бързо опит – най-вече с неуспешни сделки и загуби. Пробвах почти всички достъпни за моя капитал активи и стратегии. През първите месеци, съотношението беше 1 успешна инвестиция към 20 неуспешни. С времето ставах все по-уверен в тази сфера и имах все повече „късмет“. Сумите се увеличаваха и след около две години имах успеваемост 50 на 50. Сега този процент е някъде около 75% успешни сделки и 25% неуспешни.

Трупането на опит е както при шофирането. Първия път, когато се качих в кола и потеглих, не знаех какво да правя и бях страшно притеснен. С времето, нещата стават почти автоматично. Ако говорим за инвестиции, малко четене и трупане на знания са добра основа, но след това трябва да започнем да „играем“. Препоръката ми е в началото това да става с малки суми (както първата ни кола е добре да е евтина, за да се научим да караме на нея).

За съжаление, повечето хора се отказват преди да направят първата си инвестиция. Причините са различни, но една се откроява като най-важна и тя е, че „нещата са много сложни“. Когато трябва да научиш нещо ново, а освен това да заложиш и част от парите си в начинанието, играта изглежда като абсолютен хазарт. Разбира се, това не е така, но няма как да го разберем, ако само гледаме отстрани.

Ще направя отново аналогия с шофирането – по пътищата на България има милиони превозни средства, карани от милиони хора с различен опит и умения, и това е всеки ден. Въпреки това, има някакъв ред и инциденти се случват изключително рядко на база на броя на пътуванията. Защото има правила. Когато влезеш в движението, хаоса се превръща в ред. Ако се случи някакво произшествие, за това си има причини. Така е и с инвестициите – ако загубим, има някаква причина за това и тя обикновено е свързана с нас като инвеститори и нашата преценка, а не с пазара. Хубавото е, че следващия път ще сме по-подготвени за подобна ситуация.

Стъпка 3: Да спечелим играта

След като сме определили нашата причина да инвестираме (както и специфичните ни цели), научили сме правилата на тази игра и сме се престрашили да купим първия си истински актив, ние сме свършили работата на 90%. Сега остава само да развиваме нашите умения, да научаваме тънкостите, да пробваме различни стратегии и тактики, за да постигнем целта си в тази игра.

За разлика от традиционните състезания, в които има само един или няколко победители, в инвестирането всеки има собствена цел и измерва резултатите спрямо собствения си напредък към нея. Ако нашата цел е финансова свобода след 20 години, не трябва да ни интересува кога са влезли другите участници в играта, каква е тяхната цел и дали са я постигнали. Причината е, че те си имат собствено темпо и етапи за преминаване.

Сигурно ще ви прозвучи като нещо очевидно, но от моя опит разбрах едно важно нещо – не трябва да се състезавам с другите хора, а с играта (пазара). Знам, че е заложено в нас да се сравняваме с останалите, но в инвестирането това не е необходимо, а в някои случаи може и да е катастрофално за нашия успех.

Ще ви дам пример. Като начинаещ инвеститор, един приятел ми каза, че е направил 30% доходност само за 6 месеца (а моята доходност беше около 12% за година). Исках и аз да направя същото - увеличих времето за анализи, търгувах по-често и започнах да рискувам повече. Крайният резултат беше, че доходността ми спадна наполовина и стана 6%. Впоследствие разбрах, че моят приятел беше в съвсем различна игра от моята – търговия на валутните пазари, малка сума (която беше дадена от родителите му по случай завършването на висшето му образование) и екстремно висок риск. Целта му също беше различна от моята – до 1 година да събере пари за почивка в Турция с приятелката му.

Това бяха трите стъпки, които аз приложих в моята мисия да стана инвеститор. Не обещавам да е лесно – ще има много трудности и спънки, но целта си заслужава, а тя е по-добро бъдеще за нас и децата ни. Инвестирането не е сложно, но изисква време и усилия, за да научим правилата на играта и да ги използваме като лост, с който да постигнем нашите цели. Ако започнем веднъж и не се отказваме, рано или късно, ще постигнем успех.