Коментари

Начинът, по който Путин губи войната, е като не я печели

Начинът, по който Путин губи войната, е като не я печели

Руският президент Владимир Путин се проваля зрелищно, но това го прави още по-опасен. Тъй като липсва удобна причина за деескалация, която все пак да не срине авторитета му, пред него няма друг избор освен да ескалира заплахите към света и военните действия в Украйна. Как ще изглежда това? Отговор на този въпрос дава Андреас Клут, колумнист на Bloomberg и бивш главен редактор на Handelsblatt Global. Той пише също така за Economist, и е автор на книгата "Ханибал и аз".

Проблемът на Путин е, че провалите му стават все по-очевидни, за да могат да бъдат заметени под килима дори и от руската пропагандна машина. Той атакува Украйна отчасти, за да предотврати разширяването на НАТО. Вместо това НАТО вероятно ще приеме две нови членове тази година в резултат на неговата агресия. Той обеща да обедини двата народа — руснаци и украинци, които смята за един народ, но вместо това неговите зверства направиха така, че украинците винаги ще чувстват различни и ще мразят Русия. Той обеща да възстанови имперското ѝ величие; вместо това той превърна страната си в международен парий.

Списъкът с примери може да бъде продължен. Основният начин, по който Путин изгуби войната, е просто като не я спечели. Все повече украинците са способни да се защитават от неговата атака – да не губят за тях е истинска победа. 

Може ли Путин да преживее това поражение? Без съмнение и той самият си задава този въпрос, както в политически, така и в чисто физически контекст. Психологията говори толкова, колкото и изчисленията. Той прилича на притиснат в ъгъла плъх, който вместо да се откаже, атакува. По всичко личи, че Путин няма да отстъпи и ще ескалира, дори и това да доведе до неговото самоунищожение. 
Ескалацията се отприщи през тази седмица, когато прекъсна доставките на руски газ към Полша и България. Макар това да не е военен ход, е исторически първата стъпка към икономическата война. Съветският съюз никога досега не е използвал износът на енергия като оръжие дори и през най-ледените периоди на Студената война.  Мога да се обзаложа, че ще последва и кибервойна. 

От военна гледна точка Путин вече коригира целите си и посочи новата жертва – Молдова. Неспособен да превземе цяла Украйна, той се фокусира върху контролирането само на нейните източни и южни територии. Непосредствената цел сега е да се установи контролирана от Русия сухопътна връзка между  Крим, който той анексира през 2014-а, с района на Донбас. Очевидно голямата цел е контрол върху украинското крайбрежие на Черно море и да остави Киев без излаз.  
По-важното е, че тази крайбрежна ивица ще свърже украинските области под руски контрол с Молдова. Тази страна прилича на Грузия, а всъщност и на Украйна, тъй като от години Путин ги превръща в смесица от прокси и неуспешни държави, които може да контролира или подкопава, когато поиска. След инвазията през 2008-а в Грузия, Путин сега подкрепя проруските държави в сянка – Абхазия и Южна Осетия.
В Украйна той призна „народните републики” Луганск и Донецк. Техният еквивалент в Молдова е руско-сепаратисткият регион Приднестровието (което означава „отвъд река Днестър“). Подобно на тези други отцепили се държави, Приднестровието е дом на много етнически руснаци и руски войски. Този аванпост може да помогне на Путин да отвори още един фронт срещу Украйна. Но може и да се превърне в претекст и плацдарм да атакува Молдова, която подобно на Украйна се стреми за членство в Европейския съюз. 

Напрежението в Приднестровието ескалира тази седмица. В понеделник паднаха гранати, във вторник гръмнаха радиомачтите и т.н. Кишинев обвинява за това руските сепаратисти, които пък твърдят, че атаките идват от Украйна. Сценарият звучи познато за дългогодишните наблюдатели на Путин. Кремъл обича да организира такива бутафорни инциденти и след това да атакува. Какво му пречи на Путин да измисли, както направи това преди да нахлуе в Украйна, разни приказки за „геноцид“ срещу етническите руснаци в Молдова. 
Със спирането на газа за ЕС или с атакуването на още страни Путин изпраща сигнал, че все още доминира, че все още събитията са под негов контрол. Но това няма как да прикрие по-големия му проблем – че войските му потъват все повече.

Пример за това е стоманодобивният завод Азовстал в Мариупол, който украинците героично защитават, дори когато градът в съседство е превърнат в развалини. Путин се опита да ги бомбардира, сега иска да ги умори от глад. Но украинците все още са там. Какво следва?
Оттук започват ужасяващите сценарии за ескалация. Путин може да използва химически или дори тактически (ядрени оръжия с нисък заряд) в Азовстал или другаде. Това би сложило край на всяка битка при условията, които той постави. Това също е сигнал, че той е готов да вдигне залога до екзистенциално ниво - включително ядрена война. „Вярвам, че в Москва се обмисля тактически ядрен удар“, коментира Алексей Арестович , военен съветник на украинския президент Володимир Зеленски. 
Колкото и да са плашещи тези сценарии, все пак те са и знак за нарастващото отчаяние на Путин. Дори само (или особено) ограничен ядрен удар би удвоил решимостта на украинците и Запада да се противопоставят на плъха-камикадзе в Кремъл.
Дори Путин номинално да избегне поражението, каквато и победа да се опита да продаде на руския народ, тя в никакъв случай няма да е победа. В това се крие трагедията! Не му пука колко човешки живота ще отнесе със себе си в забвение. 
Сещам се за римския историк Публий Корнелий Тацит, който след завземането на Каледония от римската армия, казва: „Оставят след себе си пустиня и на това му викат мир”. Вероятно това мислят украинците за руснаците днес.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ