Необходими са нови правила, за да заработи глобализацията

Скоро министрите на финансите и централните банкери от целия свят ще се съберат във Вашингтон за пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка. Те ще обсъждат проблемите на световната икономика, нервно оплаквайки се от засилването на антиглобалистките настроения и призивите да водят политика на недескриминационно развитие. Това е утвърден ритуал.

За да се управлява по-ефективно глобализацията обаче, е необходима не допълнителна активност в сферата на политиката, а пренасочване на вниманието към разработване на политика, основана на правила. Трябва освен това и да се признае важността й. Добрите правила дават възможност на правителствата да се справят много по-добре с основните си задължения, повишават доверието в инвестициите и иновациите както вътре в страната, така и в международен план.

На повечето страни с нововъзникваща пазарна икономика глобализацията безспорно носи изгоди. Става дума за повишаване на производителността, усъвършенстване на технологиите, както и за помощ в сферата на търговията. Всичко това помага много хора и дори цели страни да бъдат извадени от бедността. Доходите им започват да догонват доходите в развитите икономики, благодарение на което намалява световното неравенство в разпределението на богатството.

Глобализацията съществено увеличава доходите и в западните страни. Движещите сили на растежа, техническия напредък, търговията и миграцията обаче усложняват живота на много хора с ниски доходи и слаба квалификация, тъй като ситуацията със заетостта става все по-несигурна. Миграцията увеличава натоварването върху училищата и върху жилищното строителство, особено негативно отразявайки се на същите тези групи хора с ниски доходи и слаба квалификация. Засилва се и проблемът със сигурността. Ако имаш ниско ниво на образование, ако живееш в несигурен район, то за теб е много по-трудно да се конкурираш с другите, да живееш в условия на промени и да се възползваш от благоприятните възможности.

Към това трябва да се добави и засилващото се усещане, че правилата се прилагат несправедливо.

Ако през периода на финансовата криза банките получиха помощ, то обикновените хора, както и преди, трябваше да продължат да плащат данъци.

Отрицателните или много ниските лихви вдигнаха цените на акциите, облагодетелствайки богатите. А спестяванията на обикновените хора се облагат с данъци, докато растежът на наемите и цените на недвижимите имоти ги изтласкват от пазара на недвижими имоти.

Хората, които трябва да показват паспорта си на всяка граница, не разбират защо многобройните незаконни мигранти не само не биват наказвани за правонарушенията си, но и получават щедри социални помощи и почти стопроцентова възможност да останат завинаги.

Също толкова широко се е разпространило и недоволството срещу отслабването на международния ред. Това се отнася и до данъчно-бюджетните правила на ЕС, и до международната търговия с хора, както и до силовите действия в сферата на международната търговия, както и до сферата на сигурността.

Това обаче не е довод в полза на укрепването на социалната насоченост на държавата. В много страни се орязват разходи за ключови задачи, защото господства недалновидно мислене и има много силно социално лоби. Хората имат нужда от благоприятни възможности, а не от подаяния, затова трябва да преминем към дебати за важността на политиката, основана на правила.

Тези правила трябва да допринасят за разумно формиране на държавните бюджети, за да се преодолеят предразсъдъците на всекидневната политика и да бъдат осигурени висококачествени държавни услуги в областите на образованието, основната социална подкрепа, вътрешната и външната сигурност, както и работоспособни административни и съдебни системи.

Нормите и правилата трябва справедливо и обосновано да ограничават пазарните сривове и въздействието на външни фактори, но без да задушават инициативата. В такива условия частните инвестиции ще процъфтяват, ще се появят и висококачествени работни места.

На международно ниво има още повече проблеми с формиране на политика, основана на правила. Редът, възникнал след Втората световна война под ръководството на САЩ, регулира вземането на решения в сферата на международната търговия, управлява световната финансова система и дори военните интервенции. Г-20 координира международните норми и правила в сферата на финансите, данъците и инвестициите. Тези правила, разбира се, не са съвършени и не могат да предотвратят всички конфликти. Тук обаче проблемът не е в самите правила, а в слабото им прилагане, както и в лошата политика на национално ниво.

Например, европейският Пакт за стабилност и растеж е доста гъвкав механизъм, който има за цел да осигури формиране на разумен държавен бюджет и устойчив паричен съюз на цялата територия на ЕС. Заради липсата на съответните механизми за правното му прилагане обаче някои страни си позволят необмислено да натрупват дългове, след което импулсивно започват да съкращават разходи, включително за крайно продуктивни цели.

Друг пример е търговията. Международните споразумения и правилата на Световната търговска организация засега действат доста добре и са ни от полза. Те помагат за ограничаване на конфликти, отстраняват неопределеността на международно равнище и пречат на разточителното лобиране в страните. Водещите икономики в Европа и САЩ обаче трябва да съдействат за извършването на промени и да създават потенциал за благоприятни възможности чрез добри национални правила, решения и политики.

Протекционизмът не е отговор. Заради него ставаме по-бедни и той трови отношенията между страните, както става в момента, когато се засилва напрежението в света и се появяват алтернативни модели на икономическа политика. Ако САЩ обърнат гръб на принципа на международните отношения, основани на правила, то това ще отслаби търговските партньори на Америка и ще влоши състоянието на световната икономика. В резултат ще намалеят експортните възможности.

Имаме нужда от повече, а не от по-малко политика, основана на правила, за да управляваме глобализацията и да създаваме благоприятни възможности за всички. В Германия наричаме това Ordnungspolitik - политика на реда. В този план ще бъде достатъчно да има добри правила наред с добросъвестно управление.

Людгер Шукнехт, главен икономист на министерството на финансите на Германия, за в. "Уолстрийт джърнъл"

Източник: БТА