Нова трансатлантическа сделка – трансформация, а не възстановяване

Изборът на Джо Байдън за президент на САЩ променя из основи състоянието на трансатлантическите отношения. Докато Доналд Тръмп третира европейците като проблем пред осъществяване на своята политика „Америка на първо място“, Байдън демонстрира готовност да поднови връзките на САЩ с традиционните съюзници на страната и да инвестира в укрепването световния ред. Изборните резултати обаче няма да доведат до дългосрочна промяна на геополитическите приоритети на Вашингтон.

За да бъдат по-ефективни партньори на САЩ, европейските страни трябва да демонстрират с действия, а не само с думи, че искат да превърнат Европа в значим геополитически играч. В нов доклад експерти от Европейски съвет за външна политика (ECFR) обясняват как би изглеждала една нова трансатлантическа сделка и идентифицират проблемите, които ще бъдат на преден план за Вашингтон и Брюксел. Те представят план от 10 точки за трансформация на трансатлантическите отношения, които да защити европейските интереси и същевременно с това да бъде пригоден към дневния ред на новия американски президент.

Здравеопазване

Глобалното здраве е ясен приоритет за целия свят в условията на пандемия. Байдън обеща да спре процеса на оттеглянето на САЩ от Световната здравна организация (СЗО), а това означава, че Европейският съюз и Съединените щати могат да работят заедно за  реформа на институцията, като и двете страни вече имат готови планове за целта. ЕС трябва да предложи съвместна кампания за реформа на СЗО с цел повишаване на отчетността на страните членки на организацията, включително чрез създаването на универсален процес за преглед и оценка на готовността им да се справят с инфекциозни заболявания.

Търговия

В глобален план ЕС трябва да подкрепи реформирането на процедурата за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) и да преговаря със САЩ по отношение на държавните помощи за компаниите. Вашингтон обаче да се откаже от опозицията си на подкрепената от ЕС  кандидатура на нигерийката Нгози Оконджо-Ивеала за ръководител на Световната търговска организация. Що се отнася до двустранните отношения, Европа трябва да предложи компромисно решение за международния дигитален данък, по който работи Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В замяна на това Вашингтон трябва да предложи по-голяма защита на личните данни на европейците както от страна на американските технологични компании, така и на местните регулатори.

Сигурност

Многогодишният дебат за споделяне на тежестта продължава да е основната тема, разисквана от НАТО. Според настоящият стандарт, страните в НАТО трябва да повишат разходите си за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. Това изискване обаче носи със себе си нови конфликти. Европейците трябва да предложат нова измерителна единици, за която да демонстрират ангажираността си с трансатлантическата сигурност. Това означава, че САЩ ще трябва да приемат нова концепция за споделяне на тежестта, при която Европа играе по-голяма роля в отбранителен план.

Климат

Като част от европейската „Зелена сделка“, ЕС предлага въвеждането на Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), които да определявъглеродно мито или данък върху вноса на стоки и услуги от трети страни. Мярката цели едновременно да насърчи другите страни да увеличат усилията си за декарбониазация и да защитите европейските бизнеси на фона на вноса от страни, които не следват сходни регулаторни норми. Европейската комисия трябва да представи предложение за общ граничен механизъм между САЩ и ЕС.

Демокрация и човешки права

Демокрациите ще трябва да се изправят пред факта, че възхода н популизма в техните страни и по света се дължи на различни причини: безпокойство около демографските промени, икономическа несигурност, липса на социални проекти, които да предоставят визия за едно по-добро бъдеще за всички. ЕС и Великобритания трябва да предложат на САЩ да разширяване на Г-7 с още три демокрации, потенциално Индия, Южна Корея и Австралия. Америка и Европа трябва да работят по възстановяване на демократичните ценности у дома и в чужбина.

Китай

Европейците трябва да предложат всеобхватна коалиция за комуникация и свързаност, която да осигурява общо финансиране и подкрепа. Трансатлантическите оферти трябва да отговарят по мащаб на тези, които Китай предлага в областта на търговията, дигиталната инфраструктура и развитието на страните по света чрез инициативата „Един пояс, един път“ и други сходни механизми. Европейците и американците трябва да зададат общи стандарти за държавната помощ, прозрачността и технологията. Европейците може да предложат подкрепа за поддържането на сигурността в района на Тайванския проток.

Русия и източния регион

Като част от усилията за поемане на по-голяма отговорност за за европейската регионална сигурност, Германия и нейните партньори от ЕС трябва да подкрепят инвестициите в инициативата „Три морета“ и да предложат на администрацията на Байдън да бъде създаден пакт за Източното партньорство. Този пакт ще пренасочва както европейска, така и американска отбранителна техника към източната част на ЕС.

Близкият изток и Северна Африка

Европейците трябва да отделят повече ресурси за Близкия изток, за да помогнат на САЩ да намали военната си роля в региона. В замяна САЩ трябва да се върнат към ядреното споразумение с Иран и да опита да деескалират напрежението в региона.

Африка

Европа трябва да се обърне към САЩ за изграждането на обща рамка за финансиране, кредитиране и инвестиране в Африка. Тази инициатива, разбира се, трябва да бъде подкрепена и от самите африкански страни.Това ще принуди Китай да реши дали иска да бъде част от общ консенсус или да отхвърли една инициатива водена не само от САЩ и Европа, но и на Африка.

Стратегически суверенитет

Ако искат да прескочат отвъд концептуалните дебати за това какво означава стратегически суверенитет и стратегическа автономия, европейците трябва да сформират Работна група за стратегически суверенитет и да поканят всяка държава-членка да назначи свой генерален посланик към нея. Една от ползите от подобен форум ще бъда засилването на взаимодействието и дискусията между източните страни членки като Полша и балтийските държави и западните страни, като Франция, по отношение на САЩ.

„Всички идеи, изложени тук, имат за цел да актуализират европейският начин на мислене по посока на трансатлантическите отношения. Те произтичат от разбирането, че в един многополюсен свят залогът и за двете страни се е променил драстично“, коментира Марк Ленард съосновател и директор на Европейския съвет за външна политика.

„От американска гледна точка, най-голямата заплаха пред атлантизма не е европейският суверенитет, а европейската зависимост. САЩ очакват от европейците да поемат водеща роля в гарантирането на сигурността в Европа и да следват примера на Вашингтон по отношение на Китай“, добавя той.

„За това е толкова важно да има революция в европейското мислене. Съществува силен паралел между състоянието на трансатлантическите отношения и дебатите около COVID-19. Както за САЩ, така и за Европа, приоритет след пандемията трябва да бъде не просто „възстановяването на статуквото“, а използване на кризата като възможност за поправяне на нещата, които са счупени“, казва още Ленард.

Превод и редакция: Георги Георгиев