Омбудсманът срещу интереса на мнозинството: студентските заеми

Политика за бисквитки

Подозрение за необоснованост

Честно казано, очаквах, че г-жа Манолова ще продължи с удвоена енергия деструктивната си работа, начената от нея като народен представител в предишното и настоящето законодателно събрание*.

Според мен, организирайки обществена подкрепа за недалновидните си идеи, тя дори малко закъсня с предложенията си за промени в закони. Още през пролетта тя съобщи, че „работи с гражданските организации“. Те явно не работят много здраво, а и сигурно – както ще видим по-долу - имат проблеми с икономическата грамотност. Ако г-жа омбудсманът бе използвала т.нар. „глупав сезон“, нейните идеи „да се сложат юзди на ЧСИ, монополите и банките“ биха били в центъра на общественото внимание през целия август.

Естествено е, когато станат известни подробностите, да се направи подробен анализ, тук мога да се спра само на най-явните недоразумения. Ще направя това в няколко кратки статии**, пропускайки само подробностите от предложенията за изменение в Семейния кодекс. За съжаление, упоритостта на омбудсмана да предлага често едно и също, ще налага някои повторения от предишни анализи на законопроекти, внесени от госпожа омбудсмана в битността й на народен представител.

По един или друг начин всичките й законодателни инициативи - без, може би Семейния кодекс, където същината опира до права и отношения на собственост – предполагат преразпределение на финансов ресурс, който принадлежи на други и е във временно разпореждане на хора със свои интереси и въжделения. В такива случаи здравословното отношение към законодателните намерение е подозрението, че не са обосновани. Само при такава изначална нагласа могат да бъдат избегнати, поне частично, непредвидените и принципно нежелателните последици.

Студентските заеми

Това е „нова“ идея. Тя обтяга тънката струна на отчаянието, че „правителството трябва да направи за образованието“, макар да не е ясно защо точно това трябва да е работа на правителството . Студентските заеми, казва народният защитник, трябвало да бъдат с фиксирана лихва от 3,5% или изобщо без лихва.

Първият урок на икономистите е, че трябва да виждаш по-далеч от носа си: ресурсите са ограничения и с тях винаги се случва нещо странно, защото желанията са неограничени. Първият урок на политиците е да забравят първия урок на икономистите. Ето за какво става дума.

Да предположим, че на един студент на година му трябват 1 250 лв за покриване на такси и някакви скромни разходи за живот, ако учи в държавен университет или еквивалентно по ранг висше училище и живее в общежитие, платено от държавния бюджет и/или университета. Тогава на един студент (ако се учи добре, не презаписва и завършва навреме) за четири години обучение ще са му нужни 5 000 лв. Според последния доклад на НСИ за броя на учащите се в държавни университети в България през учебната 2014-2015 г. те са 221 500. Числото не се променя съществено от 2010 г. насам. Това ще рече, че за едно „поколение студенти“ (четири години) съвкупният кредит ще е над 1,107 млрд лв.

Ако към тези студенти добавим и учещите в частни университети за същата учебна година (35 600, като намаляват с около 5 хиляди за същия период) – те по закон не могат да бъдат изключени, необходимата сума ще е вече 1,285 млрд лв. Това е без лихвите (3,5% са около 45 млн лв). Сумата представлявала 1,47% увеличение на банковите активи по административен път. (текстът продължава на следващата страница)

Вероятните непредвидени последици

Вторият урок на икономистите е, че няма безплатен обед. Тази сума следва да бъде произведена и преразпределена от някого. Ако законът задължи банките, те ще трябва влошат условията на другите си клиенти – на родителите и бъдещите работодатели на студентите. Това ще рече, че средните годишни заплати (според статистиката за 2015 г.) на около 119-120 хиляди работещи  ще трябва да бъдат блокирани, за да се осъществи „благата“ идея на омбудсмана.

Възможно е, разбира се, тази сума да бъде финансирана и от държавния бюджет. Ефектът ще е принципно същият – по-малко работни места за онези, за които новият регламент на студентските заеми да се погрижи. Причината е проста: бюджетът или ще трябва да събере около 1,4% от БВП повече данъци, или да съкрати толкова разходи или да вземе заем, който след време да бъде върнат.

Но това не е всичко. Субсидирането на студентските заеми има един много неприятен ефект: почти 100% от поевтиняването на студентските заеми преминава в увеличаване на таксите за обучение на студентите.

В крайна сметка резултатът е, че нови студенти не ще се записват.

Тези ефекти се наблюдават във всички страни, където има субсидирани студентски заеми.

Остава неясно и качеството на обучението: след като някой го плаща в по-голяма от сега (макар и непълна) степен защо студентите ще учат по-добре? Като всеки заем, така и студентският е вземане на ресурс от самия себе си в бъдеще. Ако разполагането със средствата „сега“ е по-евтино от алтернативите, защо получателят на субсидирания заем ще е заинтересуван да се обучи и продаде своите знания и умения според най-доброто, на което е способен. Стимулите за това са по-малко, отколкото при липса на субсидии. Общото ниво на квалификация в крайна сметка ще бъде повлияно отрицателно.

При администриране на студентските кредити и особено при покриване на разходите за тях от бюджета, е много вероятно техният дял да нараства. Предлаганият от омбудсмана лихвен процент 3,5 е около два пъти по-изгоден от сегашните лихви по потребителски кредити. Поради разликата в лихвените проценти, някои бизнес и потребителски търсения на кредит ще се представят като студентски. Изкуствено.

В крайна ще се влошат и портфейлите на банките, и поведението на студентите-кредитополучатели.

Тогава ще се отвори допълнителна работа на частните съдебни изпълнители. Но това е друга тема на нововъведенията на г-жа омбудсмана.

_____________

* Красен Станчев. Малка великденска приказка за народни представители, договори и банки. Преглед на стопанската политика, ИПИ, бр. 726, 9 април 2015 г.

** (Следва)

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Звездите за бизнеса от 14 до 20 септември: Време за превръщане на плановете в конкретни действия
Мицотакис: Гърция не заплашва никого, но няма да прави отстъпки
NASA започна подбор на проекти за производство на енергия и ресурси на Луната
Си Цзинпин предложи по-тясно сътрудничество в БРИКС за изкуствения интелект и търговията
Германските компании наливат повече пари в Китай и рязко свиват инвестициите в САЩ
Сеул и Вашингтон продължават преговорите за инвестиции за 350 млрд. долара
На днешната дата, 14 септември. Кръстовден
Русия планира солени глоби срещу финансираните от САЩ медии
15 идеи за бизнес от вкъщи
Гърция отменя имотния данък в малките населени места, включително и за чужденците
Цените на храните вървят надолу: Плодовете поевтиняват с над 10%
Мащабен транспортен проект ще свързва Гърция, България и Румъния
На днешната дата, 17 август. Рождениците днес
Тук сме, за да продължим
Недялко Димитров е новият изпълнителен директор на Telelink Infra Bulgaria
ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Мини Марица-изток“ са обединени в нов холдинг
Домът като обществен проблем: защо жилищата стават недостъпни?
САЩ налагат забрана за внос на канадски алкохол, мотоциклети и други стоки
МС внася за одобрение промените в Кодекса на труда за нов механизъм за минималната заплата
Учредиха Инициативния комитет, който ще издигне кандидатурите на Андрей Гюров и Георги Кандев
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Строителната продукция в България нараства с близо 5% през юли
Европа преосмисля ВЕИ политиките си: На фокус са инвестициите в електропреносната мрежа
NASA започна подбор на проекти за производство на енергия и ресурси на Луната
Красимир Узунов бе погребан с военни почести