Пандемията отслабва допълнително контрола на ЕЦБ върху инфлацията

Миналата седмица Европейската централна банка направи едно впечатляващо признание. Докато обявяваше нови мерки за стимулиране на икономиката, ЕЦБ отбеляза, че дори след три години ще бъде далеч от целта си за инфлация от „малко под 2%“.

Обявеното от председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард разширяване на „Пандемичната програма за спешни покупки“ (PEPP) с още 500 млрд. евро и удължаване на срока по нейното действие с 9 месеца до март 2022 г. обаче не изненада инвеститорите. Тези промени по програмата бяха възприети като сравнително скромни и до голяма степен останаха в сянката на прогнозата за инфлация от едва 1,4% през 2023 г. – най-ниската тригодишна прогноза, която ЕЦБ е давала.

Тази не особено амбициозна прогноза представлява признание, че на фона на историческия спад на растежа заради пандемията, една от целите на централните банки е подкрепянето на високите разходи на финансовите министерства чрез евтините заеми. Ако обаче в следващите месеци не бъдат представени допълнителни финансови мерки, Лагард рискува да заложи твърде много на фискалната политика, за постигането на своя мандат за ценова стабилност, пишат Джеф Блек и Каролин Луук за Блумбърг.

„Всяка централна банка, която си поставя целева инфлация, трябва да бъде близо до желаната стойност в края на своя прогнозен период. В противен случай нещо не е както трябва“, коментира Анатоли Аненков, главен икономист в  Societe Generale в Лондон. „Изненадващо е ЕЦБ да даде толкова ниска прогноза“, добави той.

Централната банка от дълго време определя своя мандат за постигане на ценова стабилност във валутния блок като поддържане на инфлация в средносрочен план, която е „под 2%, но близо до това ниво“. Тази цел беше зададена във време, когато страховете бяха, че цените може да нарастнат твърде бързо, а не обратното.

След световната финансова криза от миналото десетилетие и на фона на дезинфлационните ефекти от период хипер-глобализация и технологичен напредък, регионът е на единната валута е жертва на стагнационни ефекти заради ниската инфлация. В крайна сметка ЕЦБ не е била дори близо до постигането на инфлационната си цел през последното десетилетие.

В подобен свят, връщането към целевата инфлация, само чрез инструментите на паричната политика, изисква огромно разширяване на стимулите. Докато икономистите и централните банкери все по-често предупреждават, че програмите за количествено облекчение губят ефективност, за никой не е изненада, че централните банки все още не прибягват до големите оръжия.Пакетът от миналата седмица е изрично структуриран, за да запази, а не да облекчи финансовите условия.

Програмите за стимулиране на икономиката в условията на пандемия са временно, но първоначалната програма за количествени облекчения (QE), която ЕЦБ стартира през 2015, и традиционните лихвени проценти, са неразделна част от инструментариума на централната банка в случаите, когато има недостатъчна инфлация. И все пак, по това време през следващата година ЕЦ ще притежава половината облигации на Германия и Италия, поставяйки реални ограничения върху способността си да купува още активи, без същевременно с това да срине пазара.

Освен това, по-нататъшно намаляване на лихвените проценти, като този по депозитите е на ниво от минус 0,5%, ще влоши още повече а рентабилността на  европейската банкова система. Попитана за лихвите на заседанието в четвъртък, Лагард отговори с очевидна липса на ентусиазъм, че тяхното ново понижаване остава „част от инструментариума“ на централната банка.

Загуба на ефективност

„Допълнителното облекчаване на финансовите условия оттук нататък е просто много, много трудно“, коментира Ник Кунис от ABN Amro Bank NV в Амстердам. „Съществува реализацията, че паричната политика вече не е ефективна, така че от ЕЦБ опитват да използват фискални мерки за свършването на същата работа“, добавя той.

Въпросът дали и как ЕЦБ може да бъде по-убедителна в достигането на целта си за инфлация  е ключова част от задълбочения преглед на това как функционира централната банка. Някои централни банкери говорят за приемането на политика, позволяваща ускоряване на инфлацията малко над целевата стойност за известен период от време. Федералният резерв на САЩ прие подобна програма през юли.

Липсата на нови инструменти и неочаквано ускоряване на ценовите увеличения обаче могат да оставят ЕЦБ  в безизходица, в която банката да очаква фискалната политика да запълни празнината, като харчи пари там, където частният сектор не иска или не може.

И докато този фронт изглежда обещаващ , след като миналата седмица лидерите на Европейския съюз най-накрая се договориха за многогодишен пакет от разходи в размер на 1,8 трлн. евро, рано или късно европейските правителства ще трябва по някакъв начин да поставят под контрол растящия си дълг.

Японизация

Това оставя ЕЦБ в подчинената позиция да опитва да управлява разходите на правителствените заеми, подобно на контрола върху кривата на доходност, който упражнява Японската централна банка.

Представителите на централната банка обаче отричат да са в подобна позиция. Според членът на Управителният съвет на ЕЦб Изабел Шнабел разликата идва от това, че Европейската централна банка опитва да „запази финансовите условия“ и не се ангажира изрично да поддържа доходността на определено ниво.

Ситуацията не е никак лесна за управление, като се има предвид фактът, че Еврозоната се национални облигационни пазара, които имат различна значимост. Според инвеститорите обаче разликите в подхода на ЕЦБ и на ЯЦБ не са съществени.

„ЕЦБ ще приоритизира цените пред количествата в ежедневното прилагане на нейния програми за покупки на активи“, коментира Константин Вайт от Pimco Europe GmbH в Мюнхен. „Залагането по-малко на лихвените проценти и повече на покупките на активи означава, че подобно на ЯЦБ, ЕЦБ де факто е подчинила паричната политика на избраните държавни служители, които отговарят за за фискалната политика“, добавя той.