Глобален скок на инфлацията? Не и в Азия

Светът преминава през период на завишена инфлация. Това обаче не важи в еднаква сила за всички негови региони. Рязкото покачване на цените в САЩ и Великобритания, където индексът на потребителските цени (CPI) нарасна съответно с 6,2% и 4,2% през октомври, предизвика опасения от катастрофална грешка на централните банки и връщане на хроничната инфлация от 70-те години на миналия век. В голяма част от Азия обаче ръстът на цените остават умерен. Това различие носи уроци за икономическата политика, както сега, така и в бъдеще, пише Робин Хардинг за „Файненшъл таймс“.

В Китай индексът на потребителските цени се е увеличил с 1,5% в сравнение с предходната година, докато в Япония, както обикновено, инфлацията е близо до нулата. В Австралия индексът CPI нарасна с 3%, но основната инфлация, в която не влизат волатилните цени на храните и енергията, е 2,1%, което е в долната част на целевия диапазон на централната банка.

Само две големи развиващи се икономики в Азия имат инфлация над 5% - Шри Ланка и Пакистан. От Токио, Пекин и Джакарта т.нар. световен скок на инфлацията не изглежда никак глобален.

Важно е да се отбележи, че тези резултати идват въпреки факта, че Азия внасят много енергия и е повлияна от същото повишение на цените на петрола, газа, въглищата и други суровини, което се наблюдава в другите региони по света. Причината инфлацията в Азия да е по-лека се дължи на един прост фактор – регионът се справи по-добре с пандемията от COVID-19 от останалата част на света. Някои държави от региона успяха да избегнат напълно принудителните блокади (Южна Корея), други ограничиха мащаба и продължителността на епидемията (Китай и Тайван), а трети отложиха мерките доста навътре в 2021 г., когато ваксините станаха лесно достъпни (Нова Зеландия).

Последиците от този относителен успех сега се проявяват по няколко начина. От страна на търсенето, икономиката на Азия премина през по-малко драматични промени при потреблението на стоки и услуги – характерна черта за икономическото възстановяване в САЩ и Европа, предизвикана от въвеждането, отмяната и новото въвеждане на блокади.

Азиатците също така подходиха по-предпазливо от европейците и американците, когато техните икономики се отвориха отново. В Япония домакинствата, съставени от възрастни хора, отговарят за почти 40% от потреблението, отбеляза наскоро  управителят на Японската централна банка Харухико Курода. Макар че по-голямата част от пенсионерите в страната вече са ваксинирани, тяхното потребление на услуги все още не се е завърнало към нормалните нива, като в никакъв случай не може да се говори за постпандемичен бун.

По-малките колебания в търсенето донесоха по-малък натиск върху предлагането. Пандемията от COVID-19 обаче демонстрира и последиците от глобалното промишлено господство на Азия. Тъй като регионът произвежда повечето от стоките в света, той може по-лесно да се поддържа добре снабден.

В публикувана наскоро бележка, Гарет Ледър и Марк Уилиъмс от Capital Economics обсъждат някои от тези фактори. Например, докато цената за транспортиране на контейнери от Китай до Европа е нараснала петкартно от началот на пандемията, цената в рамките на Азия е нараснала само два пъти. Когато пандемията предизвика затваряне на фабрики, азиатските компании имаха по-голям избор от алтернативни доставчици в региона, което означаваше по-малко прекъсвания в доставките. Южна Корея и Китай успяха да гарантират на местните автомобилопроизводители приоритетен достъп до оскъдните полупроводници. Докато в САЩ се наблюдава двуцифрена инфлация при автомобилите, цените в Източна Азия са нараснали минимално.  

Едно от най-големите различия между Азия и САЩ е предлагането на работна ръка. Когато пандемията настъпи, много работници в САЩ бяха съкратени или напуснаха работата, за да се грижат за децата си, които се върнаха по домовете при затварянето на училищата. В резултат бе нанесен траен удар върху предлагането на труд. Естественото последствие бе повишение на заплатите в САЩ и Великобритания – една от основните причини за опасенията от трайно висока инфлация.

За момента няма признаци за подобно увеличение на заплатите в Азия. Избягването на локдаун и използването на субсидии за запазване на служителите на работните им места в разгара на пандемията направи цялата ситуация не толкова травмираща.

„Трупането на работна ръка позволи на японските фирми да поддържат капацитет за бързо увеличаване на доставките, когато търсенето нарасна поради възобновяването на икономическата дейност“, коментира Курода.

Без тревоги за непосредствена инфлация, азиатските централни банки могат да се фокусират върху икономическото възстановяване. Страните, които вдигат лихвените проценти, като Нова Зеландия и Южна Корея, могат да предприемат такъв ход по две причини - или защото икономиката е в пълна заетост и се страхуват, че ще прегрее, или поради срахове, свързани с финансовата стабилност. Централната банка на Австралия заяви, че не очаква вдигане на лихвите през 2022 г., а ЯЦБ не вижда подобен ход в обозримо бъдеще.

В централните банки в Европа, Северна и Южна Америка представянето на Азия се разглежда като доказателство, че високата инфлация е резултат от сътресенията, предизвикани от пандемията. Сътресения, които би трябвало да отшумят. Централните банкери в западните страни обаче не могат да си позволят същия оптимизъм като азиатските им колеги – ако увеличението на заплатите се ускори, предходният натиск на инфлацията ще стане траен. Различният подход на страните в борбата с пандемията има много последствия. Тези върху инфлацията започват да стават очевидни.