Войната в Украйна слага край на европейската мечта за приятелство с Русия

Сред първите жертви на нахлуването на Русия в Украйна са градените през последните 30 години надежди, че Русия може да бъде партньор на ЕС, пише Маркъс Уокър за „Уолстрийт джърнъл“.

Атаката на Москва срещу Украйна слага край на годините на европейски усилия за задълбочаване на икономическите и дипломатическите връзки, докато президентът Владимир Путин се превръща във все по-агресивен съсед.

Сега ще последват още по-мащабни санкции срещу Русия и дипломатически призиви за прекратяване на огъня, както и за подкрепа за украински бежанци. Освен това, европейските демокрации са изправен пред въпрос, който може да се окаже от определящо значение за следващата ера в историята на континента: Как да се справим с Русия, която открито заявява, че иска да пренапише края на Студената война и е готова да използва сила за постигането на тази си цел.

Войната вероятно ще принуди Европа и САЩ да се насочат към нови политики за ограничаване на Русия, което може да включва ускоряване на усилията за укрепване на военните способности на европейските държави, подсилване на отбранителния капацитет в източната част на Европа и диверсификация на енергийните източници в региона, далеч от руския нефт и газ .

Едно нещо е ясно - стремежът на Европа към конструктивен диалог с Москва потъна в разруха. Посещенията в Кремъл от лидерите на Франция и Германия по-рано този месец бяха последните отчаяни опити, имащи за цел да накарат Путин да избере пътя на помирението. Колкото по-дълга и кървава е войната, толкова по-трудно ще бъде за проруските политици и бизнес групи да възстановят своето влияние.

„Това е повратна точка“, коментира Джонатан Еял в Royal United Services Institute в Лондон. „Украйна ще бъде отворена рана. Този път ще бъде много трудно за френските и немските политици да кажат „нека го оставим зад гърба си“, добави той.

В продължение на три десетилетия западноевропейските страни се стремят да постигнат споразумения и дори да изградят приятелства с Москва. Подходът отразява икономическите възможности и убеждението, че Русия просто е твърде важна, за да бъде пренебрегвана. В същото време обаче европейските правителства обещаха да поддържат континентален ред, в основата на който седят НАТО и Европейския съюз, както и свободата на демократичните нации да се присъединят към двете организации.

От повече от 15 години Путин повтаря, че Западът не може да има и двете. Докато се оплакваше от разрастването на западните институции на изток, Путин нахлу в части от Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г., след като двете страни изразиха желание да се присъединят към НАТО, а Киев потърси начин за постигане на търговско споразумение с ЕС“

Икономическият гигант на континента – Германия, отдавна въплъщава амбивалентния подход на Европа към Русия. Бившият канцлер Ангела Меркел ръководи налагането на санкции от ЕС срещу Москва за нейните нахлувания в Украйна през 2014 г. Но тя също така ръководи изграждането на газопроводите „Северен поток“ между Русия и Германия, след като САЩ и много европейски страни предупредиха, че тръбопроводите, които заобикалят източната част на Европа, ще усилят руските позиции в региона, включително в Украйна.

Във вторник настоящият германски канцлер Олаф Шолц замрази процеса по сертифициране на газопровода „Северен поток 2“ като заяви: „Ситуацията днес е коренно различна“. Свързвайки руския газ със заплахата за европейската сигурност, Шолц скъса с двусмисленото наследство на Меркел и най-накрая се съобрази с исканията на германските съюзници. „Северен поток 2 е мъртъв“, каза Франсоа Хайзбург, специален съветник на Фондацията за стратегически изследвания в Париж.

В Западна Европа угасването на мечтата за партньорство с Москва отне много време. Доверието към Русия винаги е било по-ниско в бившите съветски сателити в Централна и Източна Европа, където младите демократични страни виждаха членството в НАТО и ЕС като гаранция за национална независимост срещу възможното завръщане на руското влияние.

В „медения месец“ след Студената война водещите членове на ЕС и САЩ издигнаха руския президент Борис Елцин като нов приятел и партньор в управлението на новия световен ред. Еуфорията изчезна, когато Москва се опита да упражни влияние по време на Балканските войни през 90-те години на миналия век, а Западът го отхвърли. В началото на 21-век, под ръководството на Путин, Русия започна да изрази нарастващото недоволство от доминирания от САЩ световен ред и от разширяването на НАТО.

Разширяването на НАТО на отразява разбирането, че частта на континента, източно от Германия, може да стане опасно нестабилна, каза Джонатан Еял. „Държавите в Централна и Източна Европа са твърде малки, за да се грижат за собствената си сигурност, което ги поставя пред избор между паневропейска структура за сигурност или поглъщане в сфера на влияние. Точно това е драмата на Украйна днес“, добави той.

След руското нахлуване в Грузия през 2008 г. последва ескалацията на сраженията между прозападното правителство на страната и подкрепяните от Русия бунтовници – ситуация, предвещава събитията в Украйна. Кратката война не промени отношението към Москва в Германия, Франция, Италия и другите западноевропейски страни, където водещите политици настояваха, че диалогът, а не конфронтацията, е начинът за справяне Путин. Декларацията на САЩ за възстановяване на отношенията с Русия скоро след това срещна ентусиазъм във водещите столици на ЕС.

„В някои страни имаше фундаментално погрешно разбиране по отношение на Русия, което продължи много дълго време“, смята Натали Точи, директор на Института по международни отношения в Рим. „Това беше нещо повече от икономическата и енергийната връзка. Идеята, че Русия е велика страна, че Европа може да има сигурност само в съюз с Русия, а не срещу нея, и че Русия е била исторически онеправдана след края на Студената война, имаше силен резонанс сред много европейски лидер“, добави тя.

Атаките на Русия срещу Украйна през 2014 г., когато Москва анексира Крим и даде тласък на сепаратистка война в източния регион на Донбас, предизвикаха частично преосмисляне. Оттогава до днес срещу Русия са в сила ограничени санкции от ЕС.

„Отношенията с Русия никога вече не бяха същите. Последва решение за значително увеличаване на военните разходи на страните от НАТО, което е на път. Решението за санкциите беше взето съвместно. Това беше ли достатъчно? Със сигурност не, имайки предвид това, което виждаме днес“, каза Хайсбург.

С течение на времето европейските политици започнаха отново да призовават за размразяване на отношенията. Сред тях беше френският президент Еманюел Макрон, който каза през 2020 г., че санкциите не работят, и предположи, че Русия може да бъде партньор в отношенията с Китай.

До миналото люто Макрон и Меркел настояваха за подновяване на диалога, предлагайки европейска среща на върха с Путин. Те обаче не бяха взели предвид настроенията в източните страни на ЕС, които обвиняват Москва за продължаващата война в Донбас, кибератаки и кампании за дезинформация.

През декември Москва изпрати на Запада проекти на договори, които на практика изискваха оттегляне на НАТО от Източна Европа и възстановяване на руска сфера на влияние. Оттогава проруските гласове в Европа станаха по-тихи, отколкото когато и да било след Студената война.

„Сега всички в ЕС говорят открито за Русия като за заплаха. Путин успя да ни обедини“, каза Точи.