За ваксините и комуникацията

Преди дни пак влязох в дискусия с хора, които отказват да ваксинират децата си. Не знам защо. Всеки път си обещавам да не го правя. И после не издържам. Намесвам се. И след това съжалявам. Както стана и тогава. Разговорът мина по стандартния алгоритъм: някой написва обобщено как не трябва да се вярва на съвременната медицина, защото е избила повече хора от средновековната чума; няколко човека решават да отговорят и се опитват рационално да разкажат за „колективния имунитет“ и „случайните грешки“; това разпалва родителите на деца, пострадали по един или друг начин, и те скачат и обвиняват всички, най-вече привържениците на ваксините, за проблемите на децата си; което пък настройва рационалните хора и всичко ексалира в люти клетви и обиди.

Да, разговор нямаше. Двете страни само излагаха на показ аргументи и емоции, и никой не чуваше другия. Отказах се, когато ме нападнаха няколко майки на пострадали деца. Не искам да повтарям обвиненията и епитетите, които се изсипаха по мой адрес. Болката им е голяма. Както и безизходицата. Затова само се извиних, че съм се опитал да внеса рационалност в разговора, и се оттеглих. След това ми стана зле. Защото няма как аз, непознат човек за тях, да постигна каквото и да е. Те виждаха в мен само продължение на страданието си, само допълнителен дразнител на трагедията си, само лешояд над мъката си.

Признавам си, не се е случвало на мен или на мой познат, да пострада детенцето му от ваксини. Или да мисли, че това се е случило. Мога само да предполагам каква е болката, какви сили са необходими, за да се продължи напред. Но имам опит с друг вид заболявания, познавам обществената стигма, безсилието, отказа от разумни доводи, неистовото желание да промениш хода на вселената, самотата и чувството на изоставеност от всички институции, които би трябвало да са до теб в подобни моменти. Виждал съм обезумели от мъка родители, които в безсилието си тръгват по баячки, знахари, чудодейци и всякакви други безскрупулни измамници. Затова и смятам, че се налага друг подход.

Мнозина слагат под един знаменател всички, които се обявяват против ваксините. Но това е грешка. Не можем да обвиняваме част от родителите за емоционалните и нерационалните им реакции. Те са просто уплашени. Те само обичат децата си и искат да ги предпазят от всичко. И да, допускат грешки. Но не от лошотия или желание да навредят. А защото не знаят какво друго да направят. Не можем да ги обвиняваме. Можем да се опитаме да им обясним.

Съвременната медицина промени коренно живота ни. Много болести бяха изкоренени, много нови лекарства от пеницилина насам помагат в голям брой случаи. Ваксините определено подобриха общото здравословно състояние. Основните цифри само доказват това. Нивата на детска смъртност са намалели драстично, а средната продължителност на живот се е повишила неимоверно. И това са факти, без оспорване. Хората са забравили какво е било преди 70 или 90г. Но въпреки несъмнените успехи, продължава да се увеличава недоверието към имунизацията като задължителен елемент на цивилизацията ни. Време е да признаем, че има нещо дълбоко сбъркано в цялата комуникация.

Професионално погледнато, ето кои са основните групи:

Лекарите. Основните участници. Богове. Без съмнение. Не само държат живота ни в ръцете си, но наистина без тях не можем. Само поклон за всичко, което правят! Но допускат две основни грешки. Едната е, че не разбират колко се промени света. Комуникацията и потокът на информация вече не е само за тесните специалисти. А за всички. И ако няма добра комуникация, ако няма научно-популярно, достъпно разказване за теорията и практическите действия на лекарската професия, то шарлатаните, слуховете и теориите на конспирацията веднага се настаняват в опразнените места. Лекарската, а и цялата медицинска общност, са в комуникационен дълг към хората. Да, те си имат друга работа. Основна. Да ни лекуват. И така е било с векове. Но, както казах, светът се промени. И всичко се променя. И лекарите трябва да преосмислят методите си.

Втората им голяма грешка е прикриването на лекарските пропуски. Да, трудно е да съдиш колега. Да, на всекиго се случва. Да, няма нищо сигурно, особено в темата с човешкото здраве. Но има безспорни критерии за добри практики. И ако някой не ги спазва, това трябва ясно да се показва. Мен ме е шил мъртво пиян доктор. Или поне се опита. Добре, че медицинската сестра беше на високо професионално ниво. И спаси ситуацията. Ако се прикриват подобни практики, няма как да се вдъхне доверие в хората. Трябва самите лекари да разгледат и разкажат какво се е объркало в случаите на нежелателни реакции към ваксините. С мълчанието си, колкото и да са прави, само увеличават подозрителността на хората.

Основното, което трябва да разказват лекарите, е, че тяхната професия се развива непрекъснато. И че днес не са съвършени, но все пак е по-добре с тях, отколкото без тях. И че утре ще са по-добри. А след това още по-добри. И няма да спрат да се развиват. И който шаман пропагандира, че днес знае всичко и има отговор на всички въпроси, и има лекарство за всички болести, то просто лъже.

Министерството на здравеопазването. Като цяло, може да се даде положителна оценка. Все пак имунизационните календари са направени добре. От изостанала провинция на азиатска империя бързо сме станали нормална западна държава. Поне в тази сфера. Държат фронта и не се дават на шамани, екзорсисти, баячки и „войни на светлината“. Но липсва комуникацията. Липсва говоренето на човешки език какво са ваксините, защо трябва да се прилагат навреме и какво би станало, ако ги няма. Не сме 1975г. Хората не са просто послушни. Хората искат да знаят. И ако държавната администрация не намери най-добрия начин популярно да разкаже защо ваксините са задължителни, то интернет бързо ще запълни тази информационна дупка с налудни теории.

Правителството. Освен функциите на министерството на здравеопазването от горната точка, усеща се една огромна липса. Какво прави държавата за случаите на нежелана реакция от поставяне на ваксини? Независимо от причините – объркване на дозата, проблемен препарат, неправилно време, недостатъчно изследване на страничните фактори и т.н., ако има детенце, с влошено здравословно състояние, какво прави държавата? Социални служби, помощи, медицински сестри, болници, хосписи, финансова подкрепа, какво? Как държавата казва на смазаните от мъка родители, че не ги е изоставила? Само с посочване на статистически данни не става. В нормалните държави помощта е налице. Даже никой не се замисля по темата. Тук политиците все още се държат сякаш сме 40 години назад. Правят се, че такива случаи няма. И е разбираемо, че родителите се чувстват предадени. И стават лесна жертва на измамници.

Фармацевтичните компании. Все пак те са вложили много, за да се направят ваксините. Много като изследвания, време, финанси, експерименти, провали и т.н. И благодарение на тяхната дейност човечеството има значително подобрение. Като ниво на смъртност. Като продължителност на живот и т.н. И те са имали своите грешки, и те се развиват. Но като цяло, без тях и без лекарите, цивилизацията рязко ще се върне в Средновековието с пускане на кръв, пиявици и вендузи. Но фарма-компаниите също трябва да комуникират. Не само да рекламират лекарствата си. Липват добри информационни кампании за цялостно разясняване на много медицински и лекарствени практики. CSR-програмата на тези фирми е в дълг към българите. И тук даже не говорим за някои лоши търговски практики. Или даже злоупотреба с естествен монопол и изнудване на политическите ръководства (някои ваксини се произвеждат само от по една фирма)

Антиваксъри, вярващи в теории на коспирацията. Не искам да ги обиждам. Всеки има право да вярва в каквото си иска. Но ако заради техните глупости, че илюминатите и рептилите нарочно слагат отрови във ваксините и никой не трябва да се ваксинира, даже и едно дете пострада, то тези хора са за съд. Като телефонните измамници. Техните думи ще увиснат, само ако по-горните участници в разговора правят много и разбираеми информационни кампании.

Пострадали родители. Ужасно е да виждаш детето си как страда и да не знаеш как да му помогнеш. Много от тях емоционално се поддават на внушения за лесни методи. Или за чудодейни спасявания. Политиците са в дълг към тях, защото все още няма адекватни политики. А те само искат да се грижат за децата си.

Учители и преподаватели. Все още не разбирам защо се изучава вътрешната структура на плоския червей, но да не се говори за цивилизационно важни неща като колективния имунитет, смисъла от ваксините, и изобщо какви предизвикателства има пред здравеопазването в днешния свят. Учебните програми толкова са остарели морално, че ми се плаче. А ако не си възпитаме и изучим децата правилно, кой ще ги опази от измамници, проповядващи, че слънчевата светлина лекува тумори?

Всичко изброено по-горе са само някои от мерките, които е добре да бъдат предприети, и то бързо. Защото липсата на комуникация ще доведе до все по-голямо напрежение и до все повече откази от ваксиниране. Колкото и проблеми да имат ваксините или лекарската професия, без тях се връщаме в Средновековието. И това трябва бавно, но сигурно, да стане ясно на всички.

За финал ще припомня един показателен пример от друг сектор. С появата си автомобилите не са били харесвани. Били тромави, шумни, мръсни и причинявали катастрофи. Много модели постепенно остарявали и били заменяни с нови. Много катастрофи отнели много животи. Даже и в днешно време, около 800 човека губят живота си в автомобилни катастрофи. Но хората не обвиняват самите автомобили. Не искат забраната им и връщане в средновековието. Просто искат повишаване на мерките за безопасност. И затова и производители, и администрация, и НПО-та се организират за подпомагане на пострадалите от катастрофи. Правилно е идентифициран проблемът и се търси адекватно решение.

Родителите не трябва да винят цивилизацията, фирмите, ваксините. Колкото и да ги боли. Лекарите и държавата не трябва да се отнасят бездушно към проблемните случаи. Колкото и да са малко. Само в общия процес на комуникация ще се роди разбирателството и взаимното уважение.