Защо Арктика се превръща в арена на сблъсък на геополитически интереси

Към Арктика е приковано вниманието буквално на целия свят. Свидетелство за това е съставът от участниците в откриващия се в началото на другата седмица в Санкт Петербург форум "Арктика - територия на диалог". Държавни и правителствени ръководители, видни политици, дипломати, учени и представители на гражданското общество ще обсъдят проблеми на геополитиката, промените в климата, опазването и разработването на богатите ресурси на региона. Не случайно глобалната тема на форума е формулирана като "Арктика. Океан на възможности".

С какво толкова е интересна Арктика с нейните сурови и на пръв поглед неподходящи за човешка дейност климатични условия? Експертите твърдят, че в близко бъдеще находищата на региона могат да станат основни фактори на ръста, например, на нефтогазовия отрасъл. Под арктическите ледове се крият 90 млрд. барела петрол (13 процента от неразработените световни запаси), 48,3 трлн. куб. м. природен газ (30 процента) и 44 млрд. барела газов кондензат (20 процента).

Наистина, във връзка с това районът зад полярния кръг рискува да стане арена на геополитически сблъсък на интереси. За Русия това е стратегически важен район, потенциален двигател на икономиката. Държавната програма за развитие на Арктика е удължена до 2025 г., а с въпросите на региона отскоро се занимава Министерството на развитието на Далечния изток и Арктика. На свой ред Министерството на природните ресурси и екологията разработи комплексен план за развитие на минерално-суровинния и логистичен потенциал на Арктика, включващ реализацията на 118 проекти.

Още един повод за засилване на присъствието на Русия в Арктика е защитата на границите. Според плана на Съвета за сигурност на Руската федерация до 2020 г. е необходимо зад полярния кръг да бъдат възстановени повече от 200 военни обекти, да се построят 10 летища, и да се разположат 20 системи за противовъздушна отбрана.

Разбира се, във Вашингтон не могат безучастно да наблюдават усилването на Русия в толкова важен регион. Но засега става дума, впрочем, само за планове: както заяви министърът на военноморските сили на САЩ Ричард Спенсър, през лятото американски кораб възнамерява да премине през арктически води. Това, по думите му, е нужно за "осигуряване на свободата на корабоплаване" и ще стане отговор "на някои страни и прекомерните им претенции към Арктика". Освен това САЩ се подготвят за разполагане на военни кораби и самолети на един от островите на Аляска. Според "Уолстрийт джърнъл" във Вашингтон признават, че са недооценили важността на влиянието в Арктика и сега могат да се сблъскат с проблеми, тъй като Русия я усвоява благодарение на своите северни граници. Китай пък се обяви за околоарктическа държава и иска да прокара от там полярен "Път на коприната".

Преди шест години Китай с подкрепата на Русия стана наблюдател в Арктическия съвет, а през 2018 г. публикува Бяла книга, в която са изложени стратегиите за действие близо до Северния полюс. Въпреки че се намира на хиляди километри от Арктика Пекин строи ледоразбивачи за усвояване на Северния морски път (СМП). По него корабите от Азия към Европа ще преминават с една седмица по-бързо в сравнение с маршрута през Суецкия канал.

Но въпросът, дали Русия ще предостави на Китай преференциален достъп до СМП, остава открит, отбелязва независимият портал arctictoday. "Ако китайска подводница изплува в Арктика в близко време, вероятно някъде след 5-10 години, съотношението на силите ще се промени. За Русия това ще е напълно нова реалност, която ще постави нови задачи", посочва порталът.

При всички положения Русия вече е разработила правила за преминаване по СМП на чуждестранни военни кораби. Те вече няма да могат да преминават по него, ако съответните държави за срок от 45 денонощия до началото на плаването не уведомят Москва за плановете си. Освен това всеки военен кораб ще е задължен да качи на борда си руски лоцмани. В случай на несанкционирано движение по СМП, Москва може да арестува или дори да унищожи кораба нарушител. Това означава, че Русия де факто е взела СМП под свой контрол.

"Независимая газета" / БТА