Защо сделката за Twitter привлича толкова много внимание?

Илон Мъск се готви да поеме контрола над Twitter в сделка за 44 млрд. долара, която има потенциала да прекрои света на социалните мрежи, пише Брайън Фън за Си Ен Ен.

На хартия Twitter изглежда като компания, която не може да се похвали с някакви особено впечатляващи резултати. Потребителската база и пазарната стойност на фирмата се равняват на по-малко от една десета от тези на Meta – компанията майка на Facebook. Общите и приходи за миналата година са приблизително същите като тези на Western Union. Преди месец акциите на Twitter се търгуваха на цена, която бе по-ниска от тази при дебюта на компанията на фондовата борса преди повече от осем години.

Опитът на Мъск да направи Twitter частна компания обаче привлече вниманието на американските законодатели и доведе до множество спекулации за потенциалното въздействие на промените в социалната мрежа върху президентските избори в САЩ през 2024 г. Някои коментатори стигнаха до там в преувеличенията, че започнаха да правят сравнения с разпадането на Ваймарска Германия.

Защо залогът изглежда толкова голям? Отговорът на този въпрос се свежда до огромното влияние на Twitter върху обществения дискурс и несигурността, произтичаща от придобиването на контрол върху този дискурс от най-богатия човек в света.

Макар че Twitter отчете само 217 млн. дневни активни потребители през 2021 г., което е далеч от милиардите на Meta, в това число влизат влиятелни политици, бизнес лидери, артисти, активисти и интелектуалци – публични фигури с обществено влияние, които оформят дискурса около политиката, медиите, финансите и технологиите. Повече от потребителите на Twitter в САЩ казват, че за тях социалната мрежа е важен, ако не и най-важният източник на новини, показват данни на Pew Research Center. Способността Twitter да определя дневния ред изглежда е нещото, което интересува Мъск и това, което прави контрола му върху платформата потенциално опасен.

Сделката на Мъск за закупуване на Twitter се намира на пресечната точка между редица актуални дебати, включително за влиянието на милиардерите, разпространението на дезинформация и отговорността на технологичните платформи към техните потребители и обществото като цяло

С поемането на контрола върху Twitter Мъск изведнъж постави събра всички тези дискусии на едно място в момент, когато регулаторните органи по целия свят се готвят да вземат големи решения за начина, по който трябва да оперират социални мрежи.

„Неговото придобиване на Twitter и желанието му да направи компанията частна прави предлаганата услуга още по-непрозрачна и затруднява привличането й към отговорност“, коментира   Адам Конър, бивш служител на Facebook и вицепрезидент по технологичната политика в Центъра за американски прогрес.

„Поглъщането на Twitter от Мъск представлява мигаща червена лампичка, защо централизацията на нашите онлайн пространства в ръцете на няколко избрани милиардери крие голяма опасност“, добави той.

Мъск поема контрола над дигиталния градски площад

Ексцентричният милиардер Илон Мъск лично представи покупката си в Twitter с характерните за него сензационни твърдения. Той заяви, че Twitter и стремежът му да го притежава „е изключително важен за бъдещето на цивилизацията", защото светът се нуждае от „приобщаващ“ дигитален градски площад, който следва принципите на свободата на словото

Основната критика на Мъск към Twitter днес е, че политиката му на модерация е твърде строга.  Под негово управление Twitter ще бъде по-благосклонен към различните типове съдържание, избягвайки премахването на коментари и закриването на профили. Мъск също иска да направи алгоритъма на Twitter по-прозрачен, така че на теория потребителите да придобият по-добра представа за начина, по който той работи.

Какво означава всичко това за ежедневната модерация на съдържанието в Twitter не е съвсем ясно. Мъск избягва да навлиза в подробности и възражението му срещу настоящата политика на Twitter изглежда се корени повече в това колко строг трябва да бъде контрола върху съдържанието, а не дали изобщо трябва да има такъв. Начинът, по който той представи сделката, и реакцията на редица външни лица обаче я превърнаха в един своеобразен референдум за бъдещето на свободата на словото в интернет.

Един от най-големите въпроси в това отношение, зададен от наблюдатели на индустрията, политически фигури и служители в Twitter, е дали компанията ще възстанови профила на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп.

Самият Тръмп каза по-рано, че няма да се върне в Twitter, дори ако му бъде позволено да го направи. Облекчаването на политиката на модерация, която доведе до закриването на профила на Тръмп, обаче не засяга само него. Редица обществени фигури, загубили достъп до социалната мрежа, приветстваха новината за сделката на Мъск, като представители на Републиканската партия изразиха надежди, че достъпът им може да бъде възстановен.

„Тази потенциална сделка касае много повече от бъдещето на Twitter“, каза Анджело Карузон, президент на Media Matters, група за наблюдение, която призова Twitter да запази настоящите си правила за модерация. „Продажба на Илон Мъск без никакви поставени условия ще замърси цялата информационна екосистема, отваряйки широко вратата за омраза и лъжи“, добави той.

Всичко това се случва в момент, когато бившият президент на САЩ Барак Обама и законодатели от Европейския съюз заговориха за по-строг контрол върху модерирането на съдържанието в социалните мрежи.

За платформа от голямо социално значение като Twitter, намаляването на модерацията може да има големи последици за начина, по който потребителите си взаимодействат в сайта, особено за по-уязвимите групи, включително жените, представителите на ЛГБТ общността и цветнокожите хора. Тази промяна ще има и голямо значение за националните и международни диалози, които протичат в платформата и в крайна сметка влияят на световните събития.