Превъзходството на уязвимостта

Като коуч и консултант по лидерство, аз прекарвам значително време в преглеждането на изходящи интервюта при напускане на работа и анкети за ангажираност на служителите, за да определя какви са причините за текучеството на служители в компаниите на моите клиенти. Опитът ми показва, че в тези ситуации първото нещо, към което трябва да насочи вниманието си всеки директор или HR специалист, са мениджърите.

Главният изпълнителен директор на американската социологическа компания Gallup Джим Клифтън обобщава резултатите от проучване за състоянието на американското работно място от 2013 г. с едно просто изречение:

„Единичното най-голямо решение, което ще вземете в работата си, е изборът на мениджър във вашата компания. Когато назначите на поста грешния човек, нищо не може да коригира това лошо решение. Нито компенсацията, нито обезщетенията – нищо“, казва той.

От Gallup стигат до това заключение на база на данни от десетилетия назад и на интервюта на над 25 млн. служители. Въпреки това, днес, в условията на пандемия, организациите продължават да правят същите грешки. Всички вече знаем, че „хората напускат мениджъри, а не компании“, но нещата така и не се променят.

В крайна сметка, най-добрият начин да спрете изтичането на таланти от вашата компания е като започнете да назначавате на работа и да давате повишения на хора, които имат истински лидерски качества и умения. Твърде често хората, от които зависи този подбор, възнаграждават начин на поведение, които погрешно се счита за знак за лидерски капацитет – демонстрация на увереност, харизма, екстровертност и други. Нещо повече, те отделят твърде много внимание на постигнатите от кандидата резултати в миналото и надценяват важността на автобиографията, на твърдите умения и на техническия опит.

Действителността е такава, че най-нарцистичните шефове, които имат психопатични наклонности, също притежават тези качества. Това обаче не ги прави добри ръководители, в никакъв случай. Хората, отговарящи за намирането и издигането на настоящите и бъдещите лидери, трябва да търсят у тях черти и качества, които проучванията недвусмислено дават за пример като предпоставка за създаването на по-добра работна среда, в която всички са по-продуктивни и удовлетворени от работата си.

Емпатия

В едно забележително проучване съпричастността бе определена за най-важното качества, от което се нуждаят лидерите. Ако трябва да бъдем по-конкретни, тук става въпрос за способността на хората да изслушват другите и да се поставят на тяхното място. Лидерът, който демонстрира емпатия, изгражда по естествен път силни връзки със своите служители и насърчава продуктивното сътрудничество. Той постоянно мисли за условията, при които работи неговия екип, разбира предизвикателствата и трудностите, пред които са изправени служителите му, и възприема емоциите им като толкова истински, колкото са й неговите собствени.

Споделена отговорност

Следващият път, когато сте изправени пред някакво предизвикателство, представете сценария „имаме проблем“ като възможност за намиране на важни решения и иновативни подходи, насърчавайки открития диалог в рамките на вашия екип.  За целта трябва да сте изградили фирмена култура, която кара всички служители да се чувстват в безопасност и да не се страхуват да изразяват своите виждани и идеи, независимо дали те противоречат на вашите. Когато включвате служителите си в процеса на взимане на решения, вие им позволявате да се почувстват като част от нещо по-голямо, позволявате им да видят директните резултати от тяхната работа и да поемат отговорност за тях, било то добри или лоши.

 Уязвимост

Когато става въпрос за лидерските качества, които са от ключово значение за успеха на фирмените култури, базирани на доверие и прозрачност, има една черта, която превъзхожда дори увереността и харизмата – уязвимостта. Над 42 млн. души са гледали историческата TED Talk прездентация на Брен Браун: Силата на уязвимостта. След като тя придоби масова популярност, уязвимостта се утвърди като критично „меко умение“, което е нужно на всеки лидер трябва да изгради. Един от начините за развитие на това качество е чрез споделянето на истории.

В своята книга „Encouraging the Heart: A Leader's Guide to Rewarding and Recognizing Others“, експертите в сферата на  лидерството Джеймс Кузъс и Бари Поснър подчертават колко важно е лидерите да могат да разказват истории, за да изграждат доверие между тях и техните служители.

Двамата автори цитират уважаваният психолог професор по когнитивно познание от Харвард Хауърд Гарднър:

„Умелото създаване и предаване на истории е основна част от призванието на лидера. Историите говорят и на двете части на човешкия ум – и на разума и на емоцията. Аз твърдя, че именно историите за идентичността – онези разкази, които помагат на хората да мислят и чувстват за това кои са всъщност, откъде идват и накъде са се насочили, представляват най-мощното оръжие в литературния арсенал на лидера.“

Разказването на история за голяма грешка или провал от миналото, например, е добър начин да дадете начало на разговор, в който хората да могат спокойно да покажат уязвимост.

………………………….

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев