Целебните свойства на италианската пица и защо е трудно да спреш да се чешеш там, където те сърби - наградите Антинобел, 2019

Целебните свойства на пицата, научен труд по известната максима на Козма Прутков защо е трудно да спреш да се чешеш там, където те сърби, машина за смяна на памперси, изследване парите на кои държави пренасят най-много бактерии са сред тазгодишните носители на Антинобеловите награди, обявени по традиция на годишна церемония в театъра на Сандерс в Харвард.

Така наречените Ig Nobel Prize — забавен антипод на Нобеловите награди са учредени през 1991 година от американското списание " Annals of Improbable Research " като първоначално идеята е била с тях да се отличават „научни опити и изследвания, които не могат или по-добре би било да не бъдат повтаряни“. Сега формулировката е коригирана и гласи, че наградите се връчват за изследвания, „които отначало те карат да се смееш, а после – да се замислиш." Наградите се връчват всяка година в Харвард, нямат постоянен списък с номинации, нито пък паричен еквивалент, но церемонията по връчването им е едно от събитията, които предизвикват особено голям интерес в света на науката. Тази година бе 29-то поред издание на Антинобеловите награди, а призове бяха връчени в 9 категории. Не е за вярване, но този път сред отличените бе и международен екип с българско участие, който получи приза в категория Биология за откритието, че мъртвите намагнетизирани хлебарки се държат по различен начин от живите намагнетизирани хлебарки!  Учените, публикували своя доклад, озаглавен „Биомагнитна характеристика на живите американски хлебарки”,  са от Сингапур, Китай, Германия, Австралия, Полша, Сащ, България.

Наградата за Медицина бе присъдена на Силвано Галус за дългогодишните му изследвания на целебните свойства на италианската пица. Организационният комитет, запознал се подробно както с първите изследвания на д-р Галус по темата, публиувани в International Journal of Cancer, така и с по-късни негови трудове, признава с респект, че енергията, с която ученият доказва качествата на приготвената и изядена в Италия пица да защитава от болести и смърт са достойни за отбелязване.

Наградата за медицинско образование  печелят американските учени Карен Прайор и Тереза Маккин, за това, че блестящо доказали безусловното сходство между човека и кучето, а по-точно, че цъкането с език (популярен прийом при трениране на четириногите) чувствително повишава ефективността при обучението на студенти бъдещи хирурзи.

Награда за анатомия бе присъдена на двама френски учени за измерване на асиметрията на температурата на скротума при голи и облечени пощальони във Франция. Обобщението на този изследователски проект било публикувано още през 2007 г. в изданието „Човешката репродукция“ под заглавие „Топлинна асиметрия на човешкия скротум“.

С наградата за Мир са отличени група учени от САЩ, Саудитска Арабия, Великобритания и Сингапур, обяснили научно известната мисъл на Козма Прутков, че едно от трите неща, които е трудно да спреш, след като си започнал е да спреш да се чешеш, където те сърби. Учените извели стройна теория по въпроса под заглавие „Удоволствието от чесането: психологическа и топографска оценка“, публикувано в Британския журнал по дерматология през 2012 година. Както става ясно от него, интензивността на  сърбежа, както и ефективността на чесането и нивото на получаваното от него удоволствие не „корелират помежду си“. В хода на експериментите било доказано, че най-силен е сърбежът на глезена, но най-голямо е удоволствието от чесането по гърба. 

Японци печелят наградата за химия за напълно забравено изследване от 1995 година, публикувано в „Архив на оралната биология“. Учените се опитали (и успели) да оценят на общия обем слюнка, произвеждан на ден от едно петгодишно дете. 

Изобретателят Иман Фарахбаш пък е първият иранец, удостоен с Антинобел, за изобретяването на машина за смяна на памперси, предназначена за употреба върху човешки бебета. И тъй като Фарахбахш дори има издаден патент от САЩ за изобретението си от миналата година, може да се каже, че това е и една от най-актуалните номинации в тазгодишната церемония.

Учени от Турция, Германия и Нидерландия получиха приза в категория Икономика за откритието кои пари най-бързо предават бактерии. Както самите те съобщиват в публикация в списание Antimicrobial Resistance and Infection Control още през 2013 година, едни от най-опасните „заразопреносители“ са румънските леи, а едни от най-безопасните – хърватските куни.

Германия отнася приза за психология, за откритие, направено още през 1988 г. от германския психолог Фриц Щраг, че хората, които държат химикал между зъбите си, което неволно ги кара да се усмихват, по-често от всички останали смятат анимационните филми за смешни