Човек е това, което мисли за себе си

Сър Франсис Галтън е една от знаковите личности в историята на психологията. Английският психолог и антрополог е братовчед на Чарлз Дарвин и под негово влияние, след публикуването на “Произход на видовете" (1859), Галтън въвежда в психологията и антропологията идеята за наследствеността, като обяснение на индивидуалните различия между хората. Смятан е и за поддръжник на спорната теория за евгениката.

От малък се е отличавал с титаничен интелект - на двего­диш­на въз­раст той се научава да че­те, на пет раз­би­ра ла­тин­с­ки, гръц­ки и мо­же да де­ли мно­го­циф­ре­ни чис­ла, а на шест поглъща жадно литературата за въз­рас­т­ни, вклю­чи­тел­но Шек­с­пир, кой­то че­те за удо­вол­с­т­вие. Неспокоен и търсещ ум, Галтън често експериментира със себе си, за да открие отговори на казуси, които го вълнуват. Научното му любопитство понякога стига до крайности и един от примерите, които илюстрират това, е случай, от стажантската му практика в болница в Бирмингам. В желанието си да на­у­чи как­ви са ефек­ти­те на раз­лич­ни­те ле­кар­с­т­ва, той по­е­ма мал­ки до­зи от вся­ко и от­бе­ляз­ва ре­ак­ци­и­те си по сис­те­мен на­чин. Тръгва с ле­кар­с­т­ва­та, чи­и­то име­на за­поч­ват с бук­ва­та „А“, но не успява да проведе докрай начинанието си след като, стигайки до медикаментите с бук­ва­та „С“, взе­ма мас­ло от едно рас­те­ние от се­мейс­т­во­то на млеч­ки­те (мощ­но раз­х­ла­би­тел­но). Действието на препарата слага точка на експеримента. 

След години, вече утвърден като авторитет в психологията и антропологията, сър Франсис Галтън решил да проведе друг своеобразен експеримент. Преди да излезе на обичайната си разходка по улиците на Лондон, той се изправил пред огледалото и убедено повторил няколко пъти на глас: "Аз съм отвратителен човек, ненавиждан от всички в Англия." След като се концентирал върху това убеждение до степен на самохипноза, той излязъл на разходка.

На пръв поглед, всичко изглеждало както обикновено. Наблюденията, описани впоследствие от Галтън като резултат от експеримента, говорели съвсем друго. На всяка крачка, по негови твърдения, той долавял презрителни и враждебни погледи. Мнозина дори отвръщали поглед от него, а на няколко пъти дори чул груби ругатни по свой адрес.

Всеобщото настроение сякаш се предало дори и на животните. Когато сър Франсис минал покрай запрегнат жребец, той така го ритнал, че ученият паднал на земята. Галтън се опитал да предизвика съчувствие сред очевидците на тази случка, но за най-голямо негово изумления, хората започнали да защитават животното.

Тогава Галтън побързал да се прибере вкъщи, обезпокоен, че неговият мисловен експеримент може да доведе до още по-сериозни последствия.
Тази история е описана в много учебници по психология, а преподаването й завършва с поне два важни извода:

1. Човек е това, което мисли за себе си.

2. Не е нужно да съобщавате на околните своята самооценка и душевно състояние. Те вече са я почувствали.

Източник: Little Things