Как да не стана Нобелов лауреат

Тази седмица Нобеловият комитет определи носителите на наградите за медицина, химия и физика, и за мир.

От създаването си през 1901 г. те са едно от най-престижните световни отличия. „Фигаро“ публикува любопитен поглед към обществото на нобелистите с факти от историята, чувство за хумор и 5 съвета: Как да НЕ станете Нобелов лауреат, ако церемониите ви дразнят, славата ви плаши, а наградите само задръстват етажерките.

Бъдете жена

От създаването си наградите за наука са присъждани само 18 пъти на жени. Мария Кюри е двоен нобелист, с което броят на жените-лауреатки намалява на 17.

Два пъти жена печели наградата за физика, 4 пъти - за химия и 12 пъти за медицина. Статистиката за мъжете е 565 награди в трите области.

Да си жена и да си част от научния елит е изключителна гаранция да не получиш нобелово признание. Особено малка е опасността да ти се наложи да ходиш на церемонията за наградата за икономика – само 1 „женска“ награда сред 76 лауреати от 1969 г. досега. Най-висок е рискът да получиш престижното отличие за мир или за литература – в тези две категории номинираните дами са 30 или 14% от 215-те лауреати, без да броим 26-те наградени организации.

Насочете се към медицина (или математика, или екология)

По-малко от 1/3 от 210-те носители на наградата за физиология и медицина са реално практикуващите медицина. Кариерата на лекар ви дава добри шансове никога да не получите наградата. Освен ако не сте специализирали в областта на генетиката: наградените изследователи в тази област са 48 срещу 1 приз за дерматология и по 2 за хранене и гастроентерология.

И математиката дава почти сигурна гаранция, че никога няма да станете нобелист. Инцидентно наградата е попадала у математик като Джон Наш, отличен обаче в категорията за икономика за неговата Теория на игрите. Математиката дори няма своя собствена категория. Някои обясняват отсъствието й с отмъщение на Алфред Нобел заради изневяра на съпругата му с известен математик. Но други опровергават „романтичната“ версия с факта, че по онова време в Швеция вече е имало международна награда за математика. Според третата версия Нобел е пренебрегнал математиката просто защото е смятал, че не може да донесе „големи ползи на човечеството“.

След като през 1968 г. е добавена категорията „икономически науки“ (призът се определя от Шведската национална банка), Нобеловият комитет решава да не разширява повече наградите с други дисциплини.

Добра новина за екологията и опазването на околната среда, на които никой не обръщал особено внимание в началото на 20 век.

Родете се в Африка

Един нобелист роден в Мароко, 2-ма в Алжир, 6-има в Египет, 2-ма в Либерия, по 1 в Нигерия, Гана, Йемен, Кения, Мадагаскар и Зимбабве. И толкова.

Да се родиш, учиш и работиш в Африка е чудесен начин да избегнеш Нобеловата награда. Нещо повече: с изключение на египтянина Ахмед Зеуаил, който обаче е направил кариерата си в САЩ, останалите 4-ма лауреати са родени в Африка, но в семейства на европейци и бързо са се върнали на стария континент, за да учат и работят. Едно наум обаче имайте с Южна Африка, която създава известен риск с 9-имата си лауреати, родени там, 4-ма с награди за наука.

Не се доверявайте напълно и на Океания – тя изглежда защитена територия със само 13 лауреати (10 в Австралия и 3-ма в Нова Зеландия).

Разпределени на глава от населението, това значи 1 нобелист на 2,94 млн. души, два пъти по-малко отколкото в Европа – 476 лауреати или 1 награда на 1,56 млн. души. Африка обаче държи палмата с 1 награда на 46,76 млн. души.

Не публикувайте като водещ автор

„В никакъв случай наградата не може да бъде разделена между повече от трима души“, гласи чл. 4 от регламента. Направете си сметка да сте най-малко трети в списъка на авторите – тогава шансовете ви намаляват чувствително.

Да мечтаете е понякога по-рисковано, отколкото да бъдете откриватели: хиляди учени първи откриха Хигс-бозона в Церн през 2012 г. Нобеловата награда през следващата година обаче е дадена на Питър Хигс и Франсоа Енглер, които никога не са виждали неуловимата частица, но са си я представили през 1960-те години.

Надеждите на тези, които са заложили на традиционната медицина или пък не публикуват в големите научни списания обаче бяха частично попарени след Нобеловата награда за медицина през 2015 г. за Йою Ту – китайската фармацевтка, синтезирала растителен екстракт срещу малария, вдъхновен от китайската традиционна медицина. Тя не беше публикувала много за изследванията си, започнали като военен проект при Мао Дзедун, а и китайското правителство не беше много доволно да сподели резултатите с международната научна общност.

Ако умрете по-рано

„Работата на човек, който вече е починал, не може да се взема предвид при определянето на наградата“ според текст в устава на Нобеловия комитет от 1974.

Преди това само две награди са присъдени постмортем – на Даг Хамаршелд (Нобел за мир през 1961) и на Ерик Аксел Карлфелд (Нобел за литература през 1931 г.)

Но внимание: правилата изискват само кандидатът да е жив при номинирането, но не и при официалното обявяване на лауреата през декември. Предпазливостта все пак не е излишна, след като на 3 октомври 2011 Нобеловият комитет обяви наградата за медицина на Ралф Щайнман за работата му в областта на имунната система, но журито пропусна, че ученият бе починал 3 дни по-рано. Изключението бе прието.

Пазете се, ако сте между 50 и 70 години – възрастта, в която са концентрирани най-много нобелисти. Учените трябва да внимават най-много, когато са на около 50 – средната възраст на лауреатите е 55, при химиците и лекарите – 58.