Как да живеем в мир с тийнейджър вкъщи

Когато се приберете вкъщи, откривате, че дъщеря ви е със синя коса. Интересно, вчера русите ѝ кичури бяха зелени, но все пак – как реагирате?

Някога животът е бил устроен по друг начин, сякаш не е имало такова понятие като „подрастваща“ възраст – тийнейджърите са започвали работа от ранно детство, на 13-14 години момичетата са се омъжвали, а самостоятелността им е зависела не толкова от възрастта, колкото от социалното положение. Но в наши дни подрастващите са особена група хора: непредсказуеми, своенравни, талантливи и неуверени.

Те се измъчват от два въпроса: „Наистина ли съм като всички останали?“ и „Наистина ли не съм като всички останали?“. Важно е, мислим си, да можем да си говорим и да сме приятели с тях, да имаме общ език, за да имаме хубави общи спомени, нали?! Ето няколко правила за мирно съжителство с тийнейджъри:

Установете границите

Подрастващите са така устроени, че често искат да завземат възможно най-много ресурси и да окупират чужди територии, да получат различни права и свободи, но и да прехвърлят задълженията и работата си на други. Това очевидно е погрешно и неочевидно, но е факт - не е полезно нито за тях, нито за родителите им.

За да се справите с това, трябва да установите ясно очертани граници и правила, но да го направите заедно, за да постигнете съгласие - тогава няма да има обидени и разочаровани, няма да има недоразумения. Разбира се, всяко семейство си има свой ред, обаче важният въпрос, на който да си отговорете, е: „Какво е удобството и какво е некомфортно в съвместния живот с голямо дете?“

“Никога не вземай ризата ми без мое разрешение, имаш си твои дрехи.“

„След 23:00 вкъщи трябва да има тишина – това е моето лично време.“

Питайте своя тийнейджър от какви правила има нужда

„Не искам някой да влиза в банята, когато се къпя. Дори и само, за да си вземе кърпа. Никога!“

"Не ми четете съобщенията на телефона, това е лично!"

Уважавайте се взаимно

Тежко на всички родители, чието дете, което преди е било „добро“, сега е станало „лошо“: вече не ги слуша, повишава им глас, започва да излиза без предупреждение и изглежда, сякаш въобще не му пука за чувствата на родителите си. Някои ще въздъхнат: „И ние бяхме такива. Вероятно това е нормално.“

Не, не е точно така. Децата се отдалечават, отделят се от нас и това наистина е нормално, но грубиянството от тяхна страна е недопустимо.

Има различни родители. И ако майката е свикнала да назидава малкия си син например с думите: „Ето, заради твоите сополи закъсняваме за детската градина“, тя трябва да е готова, че когато порасна, момчето няма да търпи това. Но ако уважава детето си още от раждането му, а то, когато поотрасне, започне да се ежи и пробва да ѝ отвръща? Незабавно му покажете, че това е неприемливо и спрете да общувате, докато не промени тона си и не се успокои.

Подрастващото дете се различава от малкото по това, че може да отговаря за думите и делата си. А за да има мир в семейството, са отговорни и родителите, и децата.

Шегувайте се и се смейте

Тийнейджърите наистина ценят чувството за хумор. Много напрегнати ситуации могат да се разрешат с помощта на хубава шега, просто бъдете себе си и избягвайте излишна важност и патос – тогава детето ви ще ви има повече доверие.

Прочетете целия текст на noviteroditeli.bg