Как да живеем в мир с тийнейджър вкъщи

Как да живеем в мир с тийнейджър вкъщи

Когато се приберете вкъщи, откривате, че дъщеря ви е със синя коса. Интересно, вчера русите ѝ кичури бяха зелени, но все пак – как реагирате?

Някога животът е бил устроен по друг начин, сякаш не е имало такова понятие като „подрастваща“ възраст – тийнейджърите са започвали работа от ранно детство, на 13-14 години момичетата са се омъжвали, а самостоятелността им е зависела не толкова от възрастта, колкото от социалното положение. Но в наши дни подрастващите са особена група хора: непредсказуеми, своенравни, талантливи и неуверени.

Те се измъчват от два въпроса: „Наистина ли съм като всички останали?“ и „Наистина ли не съм като всички останали?“. Важно е, мислим си, да можем да си говорим и да сме приятели с тях, да имаме общ език, за да имаме хубави общи спомени, нали?! Ето няколко правила за мирно съжителство с тийнейджъри:

Установете границите

Подрастващите са така устроени, че често искат да завземат възможно най-много ресурси и да окупират чужди територии, да получат различни права и свободи, но и да прехвърлят задълженията и работата си на други. Това очевидно е погрешно и неочевидно, но е факт - не е полезно нито за тях, нито за родителите им.

За да се справите с това, трябва да установите ясно очертани граници и правила, но да го направите заедно, за да постигнете съгласие - тогава няма да има обидени и разочаровани, няма да има недоразумения. Разбира се, всяко семейство си има свой ред, обаче важният въпрос, на който да си отговорете, е: „Какво е удобството и какво е некомфортно в съвместния живот с голямо дете?“

“Никога не вземай ризата ми без мое разрешение, имаш си твои дрехи.“

„След 23:00 вкъщи трябва да има тишина – това е моето лично време.“

Питайте своя тийнейджър от какви правила има нужда

„Не искам някой да влиза в банята, когато се къпя. Дори и само, за да си вземе кърпа. Никога!“

"Не ми четете съобщенията на телефона, това е лично!"

Уважавайте се взаимно

Тежко на всички родители, чието дете, което преди е било „добро“, сега е станало „лошо“: вече не ги слуша, повишава им глас, започва да излиза без предупреждение и изглежда, сякаш въобще не му пука за чувствата на родителите си. Някои ще въздъхнат: „И ние бяхме такива. Вероятно това е нормално.“

Не, не е точно така. Децата се отдалечават, отделят се от нас и това наистина е нормално, но грубиянството от тяхна страна е недопустимо.

Има различни родители. И ако майката е свикнала да назидава малкия си син например с думите: „Ето, заради твоите сополи закъсняваме за детската градина“, тя трябва да е готова, че когато порасна, момчето няма да търпи това. Но ако уважава детето си още от раждането му, а то, когато поотрасне, започне да се ежи и пробва да ѝ отвръща? Незабавно му покажете, че това е неприемливо и спрете да общувате, докато не промени тона си и не се успокои.

Подрастващото дете се различава от малкото по това, че може да отговаря за думите и делата си. А за да има мир в семейството, са отговорни и родителите, и децата.

Шегувайте се и се смейте

Тийнейджърите наистина ценят чувството за хумор. Много напрегнати ситуации могат да се разрешат с помощта на хубава шега, просто бъдете себе си и избягвайте излишна важност и патос – тогава детето ви ще ви има повече доверие.

Прочетете целия текст на noviteroditeli.bg

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Изненадващ ход: Путин се е обявил за "нулево" обогатяване на уран от Иран
Приходите от мита в САЩ достигнаха нов рекорд за една фискална година
Реакции от Европа след обявените американски мита от 30%
Фицо: Словакия е готова да подкрепи новия кръг от санкции срещу Москва, ако няма да пострада от спирането на руския газ
Времето: Слънчево с температури до 37 градуса
Брюксел планира нов данък за големите компании, за да увеличи бюджета на ЕС
Как да подлъжете нервната си система да се успокои, когато сте стресирани на работа?
Как да превърнем големите бизнес моменти в траен импулс на марката?