Мъж пази скала от години с надеждата, че е злато, но се оказа нещо много по-ценно

Годината е 2015 г. , а героят на тази история е Дейвид Хоул, който търси по това време злато в регионалния парк "Мериборо", близо до Мелбърн, Австралия.

Въоръжен с металотърсач, той открива нещо необикновено - много тежка, червеникава скала, а около нея - жълта глина.

Дейвид отнесъл каменния къс вкъщи и опитал всичко, за да го "отвори". Бил сигурен, че в скалата има самородно златно - в края на краищата Мериборо е в района на Голдфийлдс, където е бил т.нар. австралийски златен пик през 19 век.

Хоул пробвал всякакви методи и средства, за да проникне в находката си -  каменен трион, ъглошлайф, киселина, но дори не успял да го напука. Обяснението за "непробиваемия" характер на камъка идва години по-късно. Оказало се, че не е златен самород, а рядък метеорит.

"Имаше изваян и изтънен вид", казва геологът на музея в Мелбърн Дермот Хенри, цитиран от Sciencealert. "Такова  формиране се получава, когато навлязат в атмосферата - те се стопяват отвън и атмосферата ги извайва по интересен начин".

Неспособен да отвори "скалата", но все пак заинтригуван, Хоул носи метеорита в музея в Мелбърн, за да бъде идентифициран.

"Разглеждал съм много скали, които хората смятат за метеорити", казва още Хенри. Всъщност, след 37 години работа в музея и изследване на хиляди скали, Хенри обяснява, че само две от предложенията са се оказали истински метеорити.

"Златната находка" на Хаул е  едно от двете.

"Ако сте виждали подобна скала на Земята и сте я вдигали, тя не би трябвало да е толкова тежка", казва друг геолог на музея в Мелбърн, Бил Бърч.

Наскоро изследователите публикуваха научна статия, описваща метеорита на възраст 4,6 милиарда години, който са нарекли Мериборо на града, в който е намерен.

Той е цели 17 килограма. Учените използват специален диамантен трион за отрязване на "малка филия" от него и откриват, че съставът му има висок процент желязо, което го прави обикновен хондрит H5.

Веднъж отворен, можете да видите и малките кристализирани капчици метални минерали в него, наречени хондрули.

"Метеоритите осигуряват най-евтината форма на космическо проучване. Те ни транспортират назад във времето, осигурявайки улики за възрастта, образуването и химията на нашата Слънчева система (включително Земята)", обяснява Хенри.

"Някои предоставят поглед върху дълбоката вътрешност на нашата планета. В някои метеорити има "звезден прах", дори по-стар от нашата Слънчева система, който ни показва как звездите се формират и еволюират, за да създават елементите на периодичната таблица.

"Други редки метеорити съдържат органични молекули като аминокиселини; градивните елементи на живота."

Въпреки че изследователите все още не знаят откъде е дошъл метеоритът и колко дълго може да е бил на Земята, те имат някои предположения.

Нашата Слънчева система някога е била въртяща се купчина прах и хондритни скали. В крайна сметка гравитацията е изтеглила много от този материал на едно място, образувайки планетите, а останките се озовават най-вече в огромния астероиден пояс. "Този метеорит най-вероятно е излязъл от пояса между Марс и Юпитер", обяснява Хенри.

Въглеродните датировки предполагат, че метеоритът е бил на Земята между 100 и 1000 години, а между 1889 и 1951 г. са наблюдавани редица метеорни дъждове, които могат да съответстват на пристигането му на нашата планета.

Изследователите твърдят, че метеоритът Мериборо е много по-рядък от златото. Това е един от само 17 метеорити, регистрирани някога в австралийския щат Виктория, и вторият по големина с хондритна маса, след огромен 55-килограмов образец, идентифициран през 2003 г.

"Това е само 17-ият метеорит, открит във Виктория, докато там са открити хиляди златни самороди", казва Хенри.