Google, без право на избор

Централизираният контрол е чудесно нещо, докато спре да бъде такъв. Централизираният контрол ни дава предсказуеми, надеждни, удобни резултати. Докато не се задуши. 

Това коментира световноизвестният автор на анализи за маркетинг Сет Годин в блога си Seth's Blog. Ето как продължава той и какво има предвид:

Интернет търсачката Google обещава на уебсайтовете днес безплатно внимание във време, когато вниманието на хората е по-трудно да се достигне от всякога. Тя обещава бързо, удобно търсене на бизнеса във време, когато хората награждават бързото и удобно - повече от всякога. И обещава таргетирани кликове за определена цена на всеки, който би желал да си плати за тях. Това се случва във време, когато маркетолозите се борят как да измерват в дигиталния домейн. Тези обещания намират отговор, защото са стимулирани от нуждата на компаниите да продължат да растат на печалби. 

Google контролира какво се изгражда в много кътчета на мрежата. Ако вашият проект не е подходящ за Google, той вероятно няма да бъде показан в нея. Ако е бил Google-friendly, но вече не е такъв, той ще изчезне. 

Ако на света имаше 20 интернет търсачки, които доставят трафик на обширен набор от сайтове, разнообразието щеше да идва от конкуренцията. Но има най-вече само една търсачка. Решенията какво да получава трафик и какво не изменят самата природа на това, което ние виждаме в интернет и с което си взаимодействаме. 

Централизираният контрол дава на Google силата да попива повечето от печалбите от бизнеса, който от своя страна няма никаква по-добра опция от да се рекламира в нея. Мощният модел за рекламен аукцион на Google е прост: Ако струва на компанията ви струва 100 долара да се сдобие с нов клиент, и струва 100 долара на конкурента ви да се сдобие със същия клиент, при един търг, вие с нетърпение бихте наддавали с 99 долара за този клик. 

Също както един земевладелец, който притежава всяка къща из дадени земи, в тази игра, в която притежава власт, Google не може да загуби. Успешният малък бизнес в онлайн екосистемата е този, който има няколко долара заделени, след като е дал останалото от себе си на Google, или на Facebook (или на Apple). 

В краткорсочен план удобството и надежността на централизирания контрол приспиват потребителите в едно щастливо съглашателство. Това е едно чудо. Работи. Какъв е проблемът? 

В дългосрочен план, там където дългата опашка има по-малко шансове да процъфтява и където изчезва мощната магия на избора, ние попадаме в застой.

Ако един централизиран държавен орган например решаваше кои новини и съдържание да виждаме, филтрираше входящата ни електронна поща и редовно фалираше конкурентите ни, които не харесва, вероятно щеше да има от наша страна протест - направо избухване на недоволство. (Но към Google не е така.- б.р.) 

Алтернативата (на Google) за бизнеса и хората остава силата на връзката лице-в-лице. Не централизираната власт на един незнаен алгоритъм, а основаната на местонахождението културна промяна, която се случва, докато хората откриват други хора. 

Когато градим нещо, което работи по-добре, докато е споделено, то е по-вероятно да бъде споделено.

От гледна точка на бизнеса е изкушаващо да търсим как да бъдем избрани от могъщата власт и откривани от непознати клиенти. Но много по-надеждният път е да се организирате и свържете с тези, които искат да бъдат част от вашето "племе". За да се установят по-добри културни норми и след това да се работи настоятелно за правенето на обещания и спазването им.

"Последвай ме" - това е едно пътуване, което е трудно, но е по-ефективно от залагането на "избери мен в списъка" или кликни върху мен.