Когато началникът краде вашите идеи

Иска ви се тутакси да напуснете с гръм и трясък. Или да извикате: „Аз измислих това! Аз съм най-можещият тук! Ако не бях аз, нямаше да се справите с този проблем”. За да чуят всички, че пауър пойнт презентацията, която в този момент вашият началник показва гордо на своя шеф,  поне в 80% се състои от това, което сте споделяли с него. Това са вашите идеи. Вашите прозрения. Вие сте този, който има велик ум. Но, никой няма да узнае това, защото в момента всички слушат с възхищение как вашият шеф обяснява решението на задача, която е изглеждала невъзможна.

Слушат го и изразът на лицата им недвусмилено говори едно и също: „ами, да, няма нищо странно, че точно този човек е на ръководен пост и заплатата му е пет пъти по-висока от средната за компанията!” И само вие сте на друга вълна и обмисляте от кой точно криминален сериал да заимствате най-гениалният метод за убийство, така че хем да не ви заловят, хем жертвата да се мъчи колкото се може по-дълго.

Вариантът с убийство е с романтичен хепиенд само в холивудските черни комедии, така че да видим какво би могъл да предприеме в реалността човек в такава ситуация.

1. Да не ви е грижа

Колкото е да е странно, това е напълно възможен и работещ вариант. В края на краищата, началникът е този, който ви плаща заплата и ако смята, че всички ваши, пряко свързани с работата идеи, в момента му принадлежат, това,  разбира се е доста грубо, но не е и чак толкова спорно. Сделката е той на вас пари, вие на него – работа, включително и решаване на проблеми.

А още, може да възприемете тактиката „Не ми пука” ако вярвате, че сте незаменими. Имате в главата си още толкова много страхотни идеи и предложения, че шефът, каквото и да прави, не може да „усвои” всичките. Вие сте бетониран на работното си място, защото сте нужен на шефа – откъде иначе ще черпи такива невероятни хрумвания?!

Да предположим, че всичко това наистина е така и дори ви устройва. Следва неприятна изненада! Вие сте в застой. Да, не сте застрашени от уволнение, но и няма да ви повишат.

Нужен сте на шефа си, но точно на позицията, която заемате в момента. Така че, продължавайте да му предоставяте щедро вашите идеи и нищо добро не чакайте.

И второ, силно грешите ако смятате, че сте незаменими. Начальникът ви знае ли, че без ваша помощ не би стигнал до спасително решение? Разбира ли, че сте по-умни и компетентни от него? Знае ли, че вие знаете, че без вас не би се справил? Освен това, никой друг не е наясно, че идеите са ваши, следователно, никой не знае колко сте ефективни и в крайна сметка никой няма да се изненада, ако загубите работата си. С две думи, ако началникът ви си присвоява вашите идеи, вашата работа е в опасност повече от всякога.

Именно по тази причина вариантът „не ме е грижа”, макар и да изглежда най-компромисният и мирен подход за справяне със ситуацията, се оказва на практика и най-неконструктивният – ако, разбира се, вие вече не се оглеждате за нова работа и не планирате да се задържите в тази компания.

2. Така не може!

Има, разбира се още едно решение, което изглежда напълно логично на пръв поглед. Но как си го представяте реално? Да изригнете с обвинения по време на съвещание „Това е моя идея, мръсник!”?

Или, може би, в очакване на края на сбирката, стратегически да се разположите близо до изхода и да обяснявате мимоходом на всеки, че идеята е ваша? А, още, може би да причакате шефа на четири очи с въпроса „Какво беше това?”.

Всеки от изброените до тук сценарии ще се отрази зле на вашата репутация и перспективи за работа и развитие в тази компания. Ситуацията изглежда патова, но всъщност не е така.

Неприятно е, че са си присвоили идеята ви, но могат да се открият и плюсове.

Например, ако не ходите обидени напред-назад и не повдигате въпроса за авторството на идеята, имате отлични шансове да оглавите реализацията й.

Първо, защото вие сте авторът и само вие можете правилно да я приведете в действие.

И, второ, защото сега началникът ви се чувства малко или много задължен към вас. Но, това би сработило само ако не правите демонстрации и не му показвате отчетливо, че ви е задължен. Така че, да, трябва да поговорите с шефа си, но не за това колко е подъл, а за това, че е редно да ви постави начело на проекта. Така ще успеете да получите всички възможни дивиденти от вашата идея, на които сте разчитали изначално, предлагайки я на началника си – увеличение на възнаграждението и на пълномощията.

Източник: Just do it