Микромениджър под контрол

В миналото работех за човек, който беше невероятно интелигентен, имаше ненаситен апетит за сложни задачи и непоклатим набор от ценности. Единственият проблем беше, че той обичаше детайлите… твърде много. Той често ми задаваше въпроси, на които не можех да отговоря, не защото не бях добър в работата си, а защото те касаеха подробности, с които бяха запознати само хората, които са на две или три нива под мен в йерархията.

Един ден, след като ми зададе въпрос, който беше свързан с изключително незначителна подробност за важен проект, аз се обърнах към него и го попитах: „Дъг, защо искаш да знаеш това?“. Гледахме се няколко секунди, които ми се сториха цяла вечност, преди той да се усмихне, да стане от стола и да напусне офиса ми, клатейки глава. Никога повече не му зададох подобен въпрос.

В повечето случаи микромениджърите не са лоши хора. Те не се месят в работата ви, защото ви нямат доверие или пък защото не се справяте с нея. Те го правят, защото не могат да се отърват от нуждата си да държат нещата под контрол и защото не осъзнават какви са последиците от това, което правят. А не трябва да се заблуждаваме, последиците могат да бъдат много сериозни. Хората имат нужда от свобода на действие, за да могат да непрекъснато да тласкат уменията си до ръба и да се развиват и растат в професионален план. Микромениджмънтът им отнема тази автономия, което води до демотивация и влошена продуктивност.

Ефектът върху микромениджъра

Колкото и неприятно да се чувстват хората, на които им се налага да работят в среда на строг контрол, ефектът от микроменджмънта е още по-разрушителен за самият шеф, който го практикува. Работата на човек, заемащ управленски пост, е достатъчно сложна сама по себе си, без това тя да бъде комбинирана с изпълнението на чужди задачи. Не малко мениджъри обаче се чувстват по-комфортно, когато вършат някаква работа на по-ниско ниво, отколкото когато влагат усилия в подобряването на представянето на техен подчинен.

Микромениджърите често страдат от подсъзнателен стремеж винаги да бъдат заети, което не им оставя време всъщност да вършат лидерските си задължения. В дългосрочен план това води до фирмената култура, характеризираща се с посредственост и слаби резултати. Отпускането на юздите може да звучи страшно за един отдаден на работата си лидер, така че е добре да проявявате повече съпричастност и разбиране към хората, които неволно ви натоварват с допълнителен надзор и нежелание намеси.

Започнете с доверие

Дните в офиса на хората, които работят за микромениджър, оставят чувството за особена продължителност и ниска резултатност. Човек обаче не може да противодейства на желанието на своя шеф да държи всичко под контрол, освен ако не успее да спечели неговото доверие. Какъв е най-бързият начин да постигнете тази цел? Като постоянно показвате добри резултати. Едва тогава ще имате възможността да положите основните на взаимно разбиране относно това къде свършва вашата работа и къде започва тази на шефа ви.

Ако ръководителят ви е сигурен, че ще се справите със задачата си, той е ще бъде по-склонен да отстъпи назад, когато му намекнете, че имате нужда от повече свобода. Накарайте шефа си да се чувства добре информиран и адресирайте рисковете и проблемите, преди да се превърнали в кризи.

 Как да дадете отпор, без да звучите неуважително

Има няколко фрази, които може да използвате, за да отблъснете шефа, който настоява постоянно да вре носа си във вашата работа.

Започнете с неконфликтни изявления от рода на: „Държа нещата под контрол и съм сигурен, че ще успея да се справя в рамките на дадения срок. Ще ви уведомя, ако има някакви промени в ситуацията“. Едно подобно изказване ще осигури на шефа ви ниво на спокойствие и увереност, че нещата  вървят добре. Сходен ефект имат фрази като: „Имам нужда да ми се доверите“ , „Разбирам резултатите, които се очаква да постигна, и съм уверен, че ще успея“ и „Проектът върви по план, няма нужда да се притеснявате за нищо“ . Основната идея е, че трябва да дадете отпор.

Когато микромениджърът не схваща немека

Ако тези фрази не дадат резултат, ще ви се наложи да проведете по-сериозен и задълбочен разговор. За целта може да зададете въпроси от рода на:  „Какво би ви дало нужната увереност, че се справям с тази задача?“ и „Има ли нещо, което искате да направя по различен начин?“.

Тези въпроси са просто начин да накарате шефа да сподели обратна връзка. Има възможност да получите отговор, който няма да ви хареса, но така поне ще имате по-добра представа за желанията на вашия шеф. За съжаление, опитът ми показва, че най-често срещаният отговор е „О, справяш се чудесно, просто проверявам постигнатия напредък“.

В краен случай

Имайки предвид всичко казано дотук, промяната в поведението на шефа микроменджър трудно може да дойде чрез действия на хора, които са негови подчинени. Ако опитате да го отблъснете от вашата работа и се провалите, тогава трябва да осъзнаете, че ще носите допълнителен товар. Този товар, усложняващ работата ви, е вашият шеф. В подобен краен случай трябва да си отговорите на въпроса: Можете ли да живеете с това бреме, или не?

Ако отговорът е „да“, то дайте най-доброто от себе си и се надявайте, че един ден шефът ще оцени способностите ви и ще реши да ви даде повече свобода на действие. Ако отговорът е „не“, то трябва да напуснете тази работа и да потърсите друга, където вашите способности да бъдат оценени подобаващо.

...................

Мартин Г. Мур, автор на „No Bullsh!t Leadership“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев