Най-големите грешки, които направих като млад мениджър

Въпросът „ Какви бяха най-големите грешки, които направихте, когато за първи път поехте ролята на мениджър?“  бе зададен от американския сайт за споделяне на опит и знания Quora, в който хората се учат един от друг, в опит да разберат по-добре света около тях.

От Inc.com цитират отговора на Душка Запата, мениджър с 20 годишен опит :

Печелившият бизнес може да бъде изключително пленителен, заслепявайки ни до такава степен, че да не осъзнаем как правим една и съща грешка отново и отново, като даваме приоритет на развитието на бизнеса, вместо на отглеждането на добри мениджъри.   

Знам, че постигането на „растеж“ е главната цел на всяка компания, но без компетентни мениджъри, добра фирмена култура и стабилна система за привличане и задържане на кадри, постигането на реален напредък е чисто и просто невъзможно.  

Когато за първи път поех ролята на мениджър, направих всяка грешка, за която може да се сетите. Ето и част от тях:

1. Имах чувството, че трябва да знам всичко

Ако самата аз не вярвам в това, че съм достатъчно зряла да бъда ръководител, как можех да накарам другите да повярват? Бях прекалено фокусирана върху това да впечатля останалите и забравих, че по-важното е просто да ги изслушвам.

2. Дадох повече работа на служителите, които вече се бяха доказали

Това означаваше, че онези, които не бяха толкова добри, се почувстваха пренебрегнати, а и на всичко отгоре не получиха възможност за развитие и придобиване на опит. 

Ако добрите служители привличат повече работа към себе си, те получават и по-голямата част от опита и практиката, които идват с нея. Ако дадете шанс и на другите служители, може би и те ще достигнат нивото на най-добрите в компанията.

3. Не приспособих стила си на управление към нуждите на моите служители

Един отличен служител може да има нужда от моята помощ, когато става въпрос за нова  задача или отговорност, но същевременно с това, би искал повече свобода на действие, когато говорим за нещо, което вече е правил многократно.

4. Чувствах се предадена, когато хората напускаха

Напускането на работа не е признак за липса на лоялност. Фактът, че може да създадете близки приятелства в офиса, не означава че вашите взаимоотношения се крепят единствено и само на общата ви работна среда.

Напускането на работата не означава, че с вашата връзка е свършено. Хората продължават напред, защото това е от първостепенно значение за тяхното професионално развитие и за личния им живот.  

5. Не се справях добре с делегирането на задачи

Бях убедена, че самата аз трябва да се заема с дадена задача, ако искам да бъде свършена качествено. Освен това, когато най-накрая реших да делегирам работа на някой друг, не бях доволна от крайния резултат и отново аз поемах работата по „поправянето“ на неговите грешки.

6. Имах чувството, че щастието на моите служители е моя отговорност

Това е класически пример за липса на професионални граници. Хората сами са отговорни както за собственото си щастие, така и за поддържането на добро равновесие между техния професионален и личен живот.

7. Поставих по-голям приоритет върху състоянието на компанията, а не върху хората

Хората са по-важни от компаниите. Когато преговаряте за заплатата, работните часове и почивните дни на вашите служители, поставяйте винаги техният интерес пред този на компаниите. 

8. Исках всички да бъдат еднакви

Да пристигат на работа по едно и също, да работят здраво, да остават до късно, да бъдат отговорни и мотивирани. Хората обаче са по-сложни същества, които имат нужда от различни неща, за да се чувстват добре.

Не може да искаме всички да бъдат еднакви и да очакваме креативна и новаторска работна култура. Именно разликите между отделните служители в компанията са нещото, което превръща компаниите в наистина иновативни.