Гордън Браун: Можем ли да изпратим всяко дете на училище

През 1848 г. републиканските бунтове срещу европейските монархии завършиха с провал и репресии. За тази година казват, че е повратна точка, в която историята отказва да направи обрат.

Почти със сигурност 2018 г. е подобна повратна точка. През тази година станахме свидетели на протекционизма на Доналд Тръмп, китайската експанзия, възраждането на национализма в Индия и Япония, имперските амбиции на Иран и руския национализъм. Всички те заедно целяха да подкопаят международното сътрудничество, благодарение на което се поддържа 70-годишният следвоенен глобален ред.

Сред жертвите им бяха споразуменията за климатичните промени, ядрените оръжия и търговията. И изведнъж светът се оказа разделен и без лидер.

Поне засега с половин уста се подкрепят международно одобрените Цели за устойчиво развитие на ООН, които си поставят амбициозен срок - до 2030 г. да изкоренят неграмотността, предотвратимите болести, недохранването и крайната бедност.

Но има много факти, че въпреки благородните усилия на Антонио Гутиереш, генералния секретар на Обединените нации, и неговата заместничка Амина Мохамед тези цели се саботират, защото не можем да се споразумеем за средствата за финансирането им.

Четвъртата цел за устойчиво развитие - равностойно и включващо качествено образование за всички - ни задължава до 2030 г. да имаме първото поколение в историята, което ще прати всяко дете на училище.

Срамната реалност днес е, че 260 милиона деца не са в класните стаи. От тези, които ходят на училище, цели 400 милиона ще отпаднат, преди да навършат 12 години. А повече от 800 милиона, половината от момчетата и момичетата на развиващия се свят, ще завършат средно образование, без да имат квалификация за съвременния пазар на труда.

Скорошно проучване на Световната банка показа, че детските бракове може да останат в миналото, ако всички момичета ходят на училище. За нещастие, около 230 милиона от 430-те млн. момичета в училищна възраст в страните с ниски и средни доходи никога няма да завършат средно образование, твърди статистика на ЮНЕСКО.

Женската неграмотност има опустошителен ефект върху здравето на общността, а детската смъртност в Африка е много по-висока при необразованите майки.

Международната помощ за образованието през последното десетилетие е спаднала от 13% от цялата помощ на само 10%. Със само 10 долара на дете на година не може да се купят дори учебници втора употреба.

Прехваленото публично-частно партньорство, от което по думите на Световната банка, Международния валутен фонд и Обединените нации се очакваше да превърне "милиардите в трилиони", все още не се е материализирало. За съжаление, глобалното образование получава само частица от инвестициите в глобалното здраве и екология.

Остават само 12 години до 2030 г., когато е крайният срок за постигане на всеобщо образование, и затова настъпва мигът на истината. Без драматична промяна в политиката 200 милиона деца в училищна възраст няма да влязат в класните стаи през 2030 г. Вместо това те най-вероятно ще бъдат на улицата, където ще станат лесна плячка на екстремистите. Те ще експлоатират неизпълнените обещания за образование като доказателство, че мирното съвместно съществуване никога няма да се случи.

Ако не са на улицата, тези милиони млади хора, на които са отказани възможности за образование и работа в родните им страни, ще тръгнат към други райони на света. Ако част от световното богатство не се насочи към Африка, африканците все повече ще се местят към световното богатство. Милиони бъдещи мигранти ще са убедени, че да си беден в богата страна е по-добре, отколкото да си богат в бедна страна.

Десетмилиарден международен фонд за образование може да реши патовата ситуация. Предложен от Образователната комисия, международна инициатива, която председателствам, фондът е фокусиран върху нещо повече от 700-те милиарда деца, които живеят в страните със среднониски доходи. Става дума да се помогне на 50 държави, които са прекалено бедни, за да платят цената на всеобщото образование сами. Но и прекалено богати, за да изпълнят критериите за значителни грантове от международните банки за развитие. Достъпните заеми са с 4% лихва. В резултат на това само 350 млн. долара, или 50 цента на дете за година, се дават за образование в тези страни.

Като предложи на развиващите се страни достъпно финансиране, новият фонд ще запуши огромна дупка в структурата на международните помощи. Той ще бъде създаден чрез гаранции от страните донори: 2 милиарда долара за 8 милиарда долара финансиране. И това ще бъде допълнено от 2 милиарда долара грантове, което ще ни позволи да намалим лихвата по заемите.

Срещу това увеличено международно финансиране развиващите се страни ще бъдат приканени да удвоят собствените си инвестиции в образованието от сегашните 2 до 3% на 4 до 5% от националните приходи.

Това ще бъде достатъчно за създаването на нови 200 млн. училища, необходими за обхващането на всички деца.

Глобален фонд за образованието от мащабите на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария ще помогне за изпълнение на отдавна отлаганото обещание за образование за всички и ще приближи постигането на една от най-лошо финансираните цели за устойчиво развитие.

Освен това ще изпрати своевременно послание към света: че дори и в най-откъснатите и изолирани среди може да прилагаме международно сътрудничество. И да докажем, че глобализацията все още работи за изостаналите.

Този текст е публикуван в списание „Мениджър“