Науката доказа съществуването на вечната любов

Науката твърди, че романтичната любов в стил „те живяха дълго и умряха в едни ден“ действително е възможна, пише Actualno.com, цитирайки psychologies.ru. Независимо от високите показатели на разводите, изневерите и неудовлетвореността от брака в цял свят, не всичко е толкова безнадеждно.

Психологът Даниел O’Лири и екипът му от университета в Илинойс са установили, че 40% от двойките, които са били женени повече от 10 години признават, че все още изпитват страстни чувства един към друг. В двойките, останали заедно 30 и повече години, 40% от жените и 35% от мъжете твърдят, че все още са влюбени в избраниците си. 40% от двойките, които са били женени повече от 10 години признават, че продължават да изпитват силни чувства един към друг.

Но това са само резултати от анкети и участниците лъжат себе си и другите, ще кажат песимистите. В защита на вечната любов излизат обективните методи на изследване.

Психоневрологът Бианко Асеведо от университета Сони Брук и колегите ѝ анализирали мозъчните участъци, отговорни за влюбването, при хора, които са в брак средно 21 години и у други, влюбили се наскоро. Сходна мозъчна активност се отбелязвала и в двете групи. И в двата случая били задействани мозъчните центрове за възнаграждение и мотивация. Тези изводи предполагат, че ние не само може да се обичаме един друг дълги години, а че сме способни да се влюбваме един в друг отново и отново!

Мозъкът ни приема положително продължителните романтични отношения, смята психологът Адоре Харисън: „Ключът към продължителната романтична любов е разбирането на научната ѝ основа. Мозъкът ни възприема продължителните страстни отношения като „изгоден“ стил на поведение. „Изгодата“ може да е в понижаването на нивото на тревожността и стреса, в чувството за безопасност, покой и единение.“

Интересното е, че макар броя на разводите днес да е значително по-висок, в сравнение с миналото, дългите бракове са отражение на дълбоките чувства между хората. Бракът престана да е необходим инструмент за преживяване. От една страна той стана по-крехък, а от друга по-рядко се оказва капан за единия или двамата от съпрузите. Продължителните връзки днес са много по-здрави, но за постигане на щастието в брака днес се изисква много повече работа над себе си.

„Дългосрочните съюзи днес са много по-здрави от гледна точка на удовлетвореността и благополучието на участниците“, твърди професорът по социална психология Илай Финкел. Но за постигането на щастие в брака сега се изискват много повече усилия и работа над себе си.

Според него в наше време очакванията в брака не се ограничават от базовите човешки потребности, психологическата отдаденост от продължителните отношения стана много по-голяма,. Но за да се запазят всеки партньор трябва да посвещава на тези отношения значително количество време и енергия.