За първи път: Заснеха с дрон радиоктивното излъчване в Чернобил


Минаха 33 години, откакто Чернобилската атомна електроцентрала избухна, причинявайки най-тежата ядрена авария на планетата. Днес Чернобил може и да не е идеалната дестинация за почивка, но всяка година около 70 000 туристи влизат в т.н. зона на отчуждение под надзора на местен водач.

Преди месец изследователи от университета в Бристол проведоха цялостно ново проучване, регистрирайки силна радиоактивност в част от зоната на изключване. Екипът използва два вида безпилотни летателни апарати по безпрецедентен начин, картографирайки в 3D изображение 15 кв. км от зоната за изключване на Чернобил, която е с обща площ от 2 600 кв. км. Специфична пулсиращата лазерна система, известна като  LIDAR, измерва контурите в пейзажа, записвайки същевременно нивата на радиация с гама спектрометър. 

Специфична особеност, която заинтригувала изследователите, е Червената гора. Това е гъста гора от 10 кв. км., съставена от мъртви борови дървета в близост до руините на стария реактор. Гората и до днес съдържа някои от най-интензивните нива на радиоактивност, които могат да се регистрират на Земята."Това е майката природа, която върши своята работа тук", казва ръководителят на проекта Том Скот пред британския телевизионен канал ITV. "Част от радиоактивността е изчезнала, така че общите нива са спаднали значително. Но има някои присъстващи радиоизотопи, които имат много дълъг разпад и затова те ще съществуват тук дълго време."

Да се ​​знае точно кои области ще останат опасни за десетилетия напред и които са безопасни за посещение, ще бъде от жизненоважно значение за бъдещите усилия за възстановяване на района. Изоставените селища като пристанищния град Припят скоро не биха могли да се възродят за нов живот. Според украинските власти ще бъдат неоходими десетки хиляди години, преди районът да стане безопасен за обитаване. 

Но това не прави цялата зона напълно непристъпна. Мястото на старата станция се възкресява като нова слънчева електроцентрала, оборудвана с 3800 фотоволтаични панели, които захранват местната мрежа. Междувременно учените обръщат голямо внимание на това как природата реагира както на затихването на радиацията, така и на отсъствието на хора. 

Наличието на изключително подробни карти, идентифициращи най-безопасните зони, ще бъде от полза за всеки безстрашен пътешественик или изследовател, който се интересува от изучаването на последиците от едно от най-големите бедствия, причинени от човека в модерната епоха.

Science Alert

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Гергана Манолова е новият изп. директор на Сдружението на фамилния бизнес в България
Русия затваря железопътните гранични пунктове с Финландия, Естония и Латвия
Ройтерс: Марк Зукърбърг казва, че технологията за AI агенти напредва по-бавно от очакваното
Китайският BYD е близо до решение за втори европейски завод
Звездите за бизнеса от 6 до 12 юли: Тази седмица няма да възнагради най-бързите, а най-внимателните
На днешната дата, 6 юли. Световен ден на целувката
Ще ни следят с камери в таксито
Археолози откриха непокътнат град на маите в биосферния резерват Калакмул
Русия затваря железопътните гранични пунктове с Финландия, Естония и Латвия
Знаменит фитнес треньор разкри 3-те най-прости правила за отслабване
Гергана Манолова е новият изп. директор на Сдружението на фамилния бизнес в България
В дълбокия космос: Открита е огромна формация с диаметър 1,3 млрд. светлинни години
5 начина да се изправите срещу шефа, без да рискувате работата си
От 1 август се повишават минималните осигурителни прагове
Ройтерс: Марк Зукърбърг казва, че технологията за AI агенти напредва по-бавно от очакваното
Пентагонът създаде централизиран команден център за дронове
Изненадващата причина другите постоянно да ви разочароват
ABSOLUT представя уникалната си арт колекция на изложба в София
Джеф Безос влиза в съревнование с Илон Мъск на два фронта
БНБ: Депозитите на домакинствата у нас нарастват с 19% към края на май
Китайският BYD е близо до решение за втори европейски завод
Почина големият актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев