Градовете в главната роля срещу изменението на климата

Една от най-спешните и неизбежни задачи, пред които трябва да се изправим, за да се адаптираме към сценариите, към които ни води изменението на климата, е да преосмислим модела на нашия град. В момента градовете по света консумират 75% от природните ресурси и генерират 60% от емисиите на парникови газове, свързани с потреблението на енергия. Числа, които няма да спрат да се увеличават, тъй като според оценките на ООН до 2050 г. почти две трети от световното население ще живее в градски центрове, пише elconfidencial.es.

Сградният и строителният сектор е отговорен за голяма част от градските емисии на парникови газове. Ето защо е толкова важно местните власти да прилагат конкретни мерки, така че този сектор да постигне намаление, което според различни международни споразумения трябва да достигне -80% до 2050 г. Адаптирането към изменението на климата задължително включва препроектиране на градския модел, а много градове вече са го направили или са започна да го правят.

Фондация Ellen MacArthur, например, осъществява множество инициативи за насърчаване на кръговата икономика в градовете, като работи със сто общини, разнообразни по размер, среда и култура като Брюксел, Шарлот, Милано, Финикс, Лисабон, Йокохама, Амстердам, Торонто или Витория, наред с други. Преди две години тази организация представи своята стратегия за кръгова икономика в градовете, набор от достъпни ресурси за насърчаване на проспериращ модел на град с по-голям капацитет за адаптиране към климатичната криза.

Има много други организации, които насърчават по-устойчива градска среда, като C40 Cities Climate Leadership Group, мрежа от мегаполиси по света, ангажирани да се справят с изменението на климата чрез споделяне на знания и прилагане на съвместни действия. Или звеното на ООН за околна среда за градовете, което е в съответствие с 11-та цел за устойчиво развитие и има за цел да оцени въздействието върху околната среда и интегрира околната среда в стратегическото планиране на сгради и инфраструктури, транспорт, качество на въздуха, управление на отпадъците, достъп до вода и опазване на градските екосистеми и биоразнообразието.

Местните власти за устойчивост (ICLEI) вече има повече от 2500 местни власти от 130 държави, за които ангажиментът за кръговия преход на градовете е ключов елемент за периода 2018-2024 г., като обединяват усилията си за уеднаквяване на критериите и установяване на общи цели, за да продължи напред заедно с фиксиран курс към по-кръгов и въглеродно-неутрален модел на градско развитие. За осъществяването на този преход е необходимо дълбоко и реално сътрудничество между държави, региони и общини чрез обмен на знания, ресурси и добри практики в кръговата икономика. За да направи това, ICLEI разглежда кръговостта от две гледни точки: от една страна, нейния потенциален принос за намаляване на парниковите газове, а от друга, в социално-икономическата сфера, той разглежда кръговостта като великолепна възможност за генериране на заетост в градовете.

Градове, региони, държави поемат инициативата да се справят заедно с предизвикателствата на климатичната криза, независимо дали има национален или наднационален план в тяхната област. Много от тях избират да се задълбочат в един или група аспекти, свързани с кръговостта, за да ускорят своето развитие и да споделят опита. Витория-Гастейс, столицата на Страната на баските, която вече беше Европейска зелена столица през 2012 г. и беше обявена за Световен зелен град от ООН, например, след като фокусира действията си в областта на устойчивата мобилност, в момента се фокусира върху насърчаването на местното и устойчиво производство на храни и намаляването на отпадъците. 

Случаят с Амстердам е може би този, който най-добре демонстрира ролята, която градовете придобиват за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Холандският град насърчава проекти във всички възможни области и на всички нива, която дава изненадващи резултати. Там е неговият вдъхновяващ квартал Buiksloterham: световен пример за градска кръгова икономика и ясен пример за високото ниво на комфорт и съвместно съществуване, което може да се внесе в нашите градове.

Междувременно Дания прекара години в движение към 100% кръгово състояние, като същевременно продължава да расте като икономика, предизвиквайки удивлението и възхищението на целия свят. Всички пътища са актуални за напредване в този преход, който в много случаи ще бъде дълъг и сложен, но от който не можем да се откажем. Защото бъдещето на нашите градове, региони и държави ще бъде кръгово или няма да бъде.