10 неща, които само пасивните хора казват

Колко сте пасивни се определя от начина, по който възприемате света и мястото си в него, характера ви, доколко се чувствате овластени и, разбира се, спецификите на ситуацията, пише Obekti.bg

Пасивността понякога може да е полезна стратегия и здравословен механизъм за справяне. Но може и да се превърне в навик. Когато пасивността започва да преобладава в реакциите ви и да определя подхода ви към живота, може да стане опасна.

Проблемът е, че често не осъзнаваме колко пасивни сме станали и колко очевидна нашата пасивност за другите.

Списъкът по-долу ще ви покаже имате ли пасивни склонности и навици и дали не трябва да се опитате да ги промените.

Как пасивните хора гледат на света

1. Оставят бъдещето си в ръцете на „съдбата“

„Връзките не трябва да изискват прекалено много усилия; ако сме един за друг, нещата ще проработят.“ Понякога нещата сработват от само себе си, но това е много по-вероятно да се случи, когато всеки в двойката играе активна роля за изграждането на стабилна връзка.

2. Вярват, че „нещата просто се случват“

„Защо винаги на мен ми се случват лоши неща?“ Реалността е, че както лошите, така и хубавите неща се случват на всеки. Можете да седите и да чакате да ви се случат хубави неща или да бъдете проактивни и да направите така, че да се случат.

3. Бъркат провала със съдбата

„Явно не ми е било писано да (попълнете празното място)”. Провалът е част от пътя на всеки, не последна спирка. Избягвайте това мислене, като си припомните добрата стара троица - „търпение, постоянство и упоритост“.

4. Смятат, че „късметът“ е важен фактор за успеха

„Късметът не беше на моя страна“. Късметът, както и да го определяте, не е във ваш контрол, но подготовката, планирането и т.н. са. Концентрирайте се върху тези променливи.

Как пасивните хора общуват

5. Езикът им е колеблив и несигурен

„М-да, възможно е, общо взето, в някакъв смисъл, да е нещо такова.“ Ако се улавяте в подобни изречения, опитайте се да говорите по-директно. Речевите модели са просто навик – и те се поддават на промяна.

6. Търсят одобрение твърде много

„Ако нямате нищо против, бих предложил/а...“ Ако всеки друг по време на срещата просто хвърля своите предложения и мнения, това да искате разрешение да предложите своите ви кара да изглеждате „по-малко от“.

7. Омаловажат собствените си мнения

„Може да греша – не съм експерт – но може би...“ Когато започнете изречението с предположението, че може да не сте прави, това кара хората по-малко склонни да заключат, че сте прави. Буквално ги затруднявате да приемат казаното.

8. Трудно заемат позиция

„Хм... и двете мнения са оправдани...“ Може би се опитвате да минимизирате потенциален конфликт, като не заставате зад никое от предложените мнения, но това ви кара да изглеждате нерешителни, колебливи и дори страхливи. Ако имате мнение, изразете го.

Как пасивните хора отстъпват на другите

9. Поставят нуждите на другия на първо място

„Бих си поръчал/а десерт, но ако искаш да плащаме и да тръгваме, няма проблем.“ С този модел на поведение вие предавате посланието, че нуждите на другия са по-важни от вашите собствени, което вероятно не е типът динамика, която искате да създадете. Ако искате десерт, кажете, че искате десерт.

10. Казват „да“, когато биха искали да кажат „не“

„Трябва да ставам рано утре, но да, няма проблем, ще те закарам до вас“. Тревожите си, че другият ще се обиди или ще се разстрои, ако кажете „не“, но всичко зависи от начина, по който ще го кажете. Можете да сте честни и да се извините, но все пак да подчертаете собствените си нужди и тяхната важност.

Източник: Psychology Today