"Съжалявам...": 3 грешки в комуникацията, влияещи отрицателно на жените лидери

През моите 15 години, в които работя предимно с жени лидери, много от тях споделиха разочарованието и страховете си от разговорите с лицата, вземащи решения, и колко е трудно да предадат желанието си за възможности на изпълнително ниво.

Разбирам добре чувството, като човек, който се мъчеше да говори на срещи или да извършва обаждания за продажби в първите дни на изграждането на моята компания. Преди изпитвах непреодолимо чувство на паника, тъй като започвах да споделям прекалено неуместни подробности на срещи, които не бяха свързани с нашето ограничено време. Докато бях в юридическия факултет осъзнах, че достигането до ниво партньор в някоя от легендарните фирми на Уолстрийт изисква едно ясно умение : комуникация.

Работата с адвокати и прокурори като стажант преди повече от 20 години ми помогна да стана ефективен професионален комуникатор, особено с вземащите решения. Трябваше да се науча как да поддържам детайлите кратки, директни и ясни, за да постигна конкретен резултат. Освен това в "живота на голяма юридическа фирма" бързо се научавате как да избягвате импулса да прекалявате и просто да поискате това, което искате. Повечето от нас имат няколко общи грешки в комуникацията, които потенциално биха могли да ни блокират. Ето някои от тях.

"Съжалявам..." 

Много жени са склонни да се извиняват твърде много при срещи с колеги и в присъствието на лица, вземащи решения, което може да се възприеме като слабост или дори инфантилно. Например, да кажете, че съжалявате по време на среща, защото не сте съгласни с гледната точка на друг колега, или да вдигнете ръка, за да говорите по време на среща и след това да произнесете просто "Съжалявам", преди да добавите стойност към разговора, са примери за комуникационни грешки.

Въпреки че постоянните извинения са предназначени да покажат учтивост и доброта, те често се разглеждат като нерешителни и пасивни. Вместо да се извинявате, изберете да благодарите. Заменете изречението "Съжалявам, че ви прекъсвам" с "Благодаря, че ме изслушахте" или "Имам нещо да добавя, благодаря".

Това създава ниво на внимание по отношение на стойността на вашия принос и ограничава появата на страх или плахост, която предполага встъпително извинение.

"Преди много време..." 

През 2014 г. срещнах мъж готвач, който беше представен в Опра в началото на 90-те години. Той продължи да носи своята подписна риза "As Seen on Oprah", сякаш шоуто все още е в ефир. Въпреки това, като продължи да изтъква миналите си постижения, неговият бизнес продължи да изживява експоненциален растеж и разпространи продуктите си в ресторанти, големи конгреси и отскоро в Food Network  —  всичко от събитие, датиращо преди повече от 20 години. Той ми каза: "Твоите постижения не си отиват, докато не спреш да говориш за тях".

Обичайно е да се вярва, че предишните ви постижения са намаляли по стойност поради времето и впоследствие да минимизирате тяхното значение. Но съм срещал мъже с високи постижения през моята кариера в сферата на недвижимите имоти, които продължават да рекламират своята най-важна лента със значителни успехи от минали епохи, илюстрирайки как това е оформило растежа на тяхната компания.

Жените понякога вземат предвид негативното въздействие от хвалбата в решението си да пропуснат данни за техни постижения и признания. Когато споделяме, е обичайно да добавяме "Това се случи много отдавна", което прави още по-лесно да бъдем пренебрегнати за възможност. Но нашите постижения са подходящи и нямат срок на годност. Не можете да карате другите да гадаят за вашия потенциал.

"Защото, аз..."

Да кажем, че сте на лидерска позиция във вашата компания и най-накрая разполагате с вниманието на влиятелен човек, който взема решения, който ви е поканил да присъствате на ексклузивно мрежово събитие, но не можете да присъствате поради натовареност в графика ви. Възможно е да почувствате импулса да разкажете напълно за всичките си планове, но това е грешен ход.

"Иска ми се да мога да се присъединя към вас и отново ви благодаря за поканата. Не мога да присъствам, защото обещах на майка ми, че ще се присъединя към нея на вечеря, и тъй като рядко имаме възможност да се видим сега, след като се преместих в Сиатъл от Портланд и тя е тук само още няколко дни, не искам да нарушавам обещанието си. Много съжалявам, може би следващия път", е грешният подход. 

Правилният начин да съобщите решението си е следният: "За съжаление, не мога да се присъединя към вас утре, тъй като имам предишен ангажимент, който не може да бъде променен. За мен е чест да бъда поканен да присъствам на това събитие и с нетърпение очаквам да се присъединя към вас на следващото събитие. Благодаря ви". 

Пропускайки "защото аз", вие ще споделите само най-подходящите подробности, с които другата страна не е запозната, за разлика от тези, които могат да работят срещу вас в бъдеще.

Важно е да осъзнаете колко прости ежедневни комуникационни грешки могат да повлияят негативно на кариерата ви. Въпреки че може да не го осъзнавате, лицата, вземащи решения, търсят уверени таланти. Трябва да сте наясно за онези често срещани фрази, които са по-приемливи в лични условия, но могат да бъдат вредни за вашата кариера и бизнес растеж.

Източник: Карол Санкар, основател на The Confidence Factor for Women in Leadership, за entrepreneur.com

Превод и редакция: Нели Тодорова