Синдромът "Job hopping"
Job hopping-ът е все по-често срещано поведение при новите поколения професионалисти. Това са хора, които променят работата си или професията си с относителна честота и въпреки че в продължение на години това беше нещо, което не беше добре оценено сред компаниите, тази тенденция се променя, тъй като някои компании вече започнаха да ценят талантите, които тези кандидати за работа предлагат.
Милениалното поколение е особено отворено за тази практика - позиция, която контрастира с възприемането на ангажираността и стабилността при работа сред по-възрастното поколение.
Младите специалисти не търсят толкова стабилност, колкото сигурност в работата, свързана със собствените им способност, а не толкова с компанията, в която работят. Въпреки това, не всички практикуващи job hopping се държат еднакво. От една страна има такива, които сменят работата си без фиксиран курс или определена цел. И такива, за които промяната произтича от търсенето на нови предизвикателства, чрез които да растат в професионалната им кариера. Последните са най-ценени от компаниите, тъй като те вече започват да осъзнават добавената стойност, която могат да им донесат.
Талантите, които една компания цени
Тези професионалисти са склонни да се открояват със способността си да учат, тъй като тяхното любопитство и амбиция ги водят до постоянно умствено обучение. Те също са гъвкави и се адаптират лесно. Други умения са свързани с техните комуникативни и организационни умения, тъй като фактът, че има различни организационни методи през цялата им кариера, означава, че те са разработили свой собствен метод, който е най-ефективен за тях. И същото се случва с натрупания опит и ноу-хау, които могат да донесат като нови идеи в компанията с цел подобряване на производителността. Те също са склонни да се адаптират добре към динамиката на екипа.
Тези предимствата обаче не се възприемат еднакво във всички компании. Все още се намират и такива, които са подозрителни и не искат да инвестират време, бюджет и обучение в служител, който скоро ще търси нови хоризонти. Също така често се спори дали тези прекъсвания на работния процес позволяват да се развият умения, които да позволят да се оценят техните резултати или реални постижения. Друг проблем, който затруднява според експертите, е възможността за развитие на солидна мрежа от контакти, което позволява развитието на приятелство сред колегите.
Въпреки че на англосаксонския пазар това е доста често срещана практика и няма никакъв негативен оттенък, у нас "job hopping" все още поражда твърде голяма загриженост за HR отдела или мениджърите на дадена компания. Но не тълкувайте погрешно онези, които практикуват този начин да се изправят пред работата си: тяхното постоянство обикновено е по-краткотрайно, но пък за сметка на това работят със страст.
Източник: abc.es
Редактор: Нели Тодорова
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.