Показвай, не разказвай: 3 начина за справяне със синдрома на самозванеца

Копирайтърът Александър Луис обяснява как да се справите с усещането, че мамите в работата си.

„Ти си мошеник“

Всеки човек на изкуството е запознат с вътрешния шепот, гласа на синдрома на самозванеца, който внушава тази отвратителна мисъл. Синдромът на самозванеца представлява безпочвен страх, че вашите професионални или творчески постижения са просто случайност или не са толкова значими, колкото другите си мислят. С други думи синдромът на самозванеца ви казва, че не сте в състояние да вършите работата, за която сте напълно квалифицирани.

В известен смисъл този синдром е полезен. Той ви насърчава да се стараете повече, да учите по-усърдно и да влагате повече енергия в развитието на нови умения, но по-често ви пречи да печелите пари, да се възползвате от идеалните възможности и да се представяте уверено във вашата област. Когато експерт омаловажава стойността на своите способности, всички губят. Следват няколко начина за преодоляване на вътрешните съмнения, които ще позволят на вас и на околните да извлечете максимума от вашата креативност и опит.

Как да преодолеем синдрома на самозванеца?

Аз съм копирайтър на свободна практика и лично съм изпитвал синдрома на самозванеца. Най-често всичко това се случва по време на интервю за започване на някакъв проект. По време на общуване с потенциални работодатели аз започвам да се страхувам, че ще бъда „разкрит“.

Вместо да отстоявам своята значимост, се опитвам да я подкопая вътрешно. Когато отивам на интервю, моята интуиция започва да ми вменява, че съм измамник и няма какво да предложа на клиента. Всъщност имам богат опит и стотици публикувани статии. Имам специфични познания, придобити от години четене на книги и обучение по маркетинг в университета, както и хиляди часове писане и редактиране на текстове.

И въпреки това, понякога се чувствам като измамник.

Най-лошото е, че не съм единствения с този проблем. Когато започвам да се съмнявам в собствените си идеи, клиентът също губи. В съмнението си не събирам смелост да представя някои решения, дори многократно да съм се убеждавал в тяхната ефективност, прилагайки ги на практика.

Понякога се тревожа толкова много за това какво мисли другият човек за мен и моите способности , че пропускам едно просто нещо – клиентът е дошъл при мен за решение на свой проблем. Това осъзнаване помага да се овладеят препускащите мисли и съмнения и да се премине към следващата част от разговора.

Признайте, че не сте сами

Наскоро разбрах, че при първия разговор потенциалният клиент също често е нервен особено ако е собственик на бизнес или създател на продукти.

Клиентът се старае да докаже целесъобразността на продукта, дори да съм напълно сигурен в нея. Няма нужда от доказателства, но по нервността виждам, че клиентът мисли различно.

Винаги си спомням историята на писателя-фантаст Нийл Геймън: „Преди няколко години имах късмета да ме поканят на среща с велики хора: художници и учени, писатели и откриватели. Имах чувството, че всеки момент ще разберат, че нямам право да съм сред хора като тях, които наистина са постигнали нещо голямо. На втората или третата вечер, докато се наслаждавах на музикалната програма, завързах разговор с много мил и учтив по-възрастен джентълмен. Говорихме за различни неща. После той посочи към залата, където бяха събрани хората, и каза нещо подобно: „Просто гледам всички тези хора и си мисля защо всъщност съм тук? Те са направили нещо удивително. А аз просто отидох там, където ме изпратиха.“ И аз казах: „Да, но Вие сте били първия човек на Луната. Мисля, че това означава нещо.“ В този момент се почувствах малко по-добре, защото, ако Нийл Армстронг се мисли за самозванец, тогава всички могат.

Отделете малко време, за да си напомните, че не сте сами. Синдромът на самозванеца засяга дори най-известните знаменитости и експерти.

Поговорете за вашата неувереност с колеги. Ще се изненадате да откриете, че те също се съмняват в способностите си. Да не говорим, че друг човек, запознат с вашите умения, може да ви подкрепи, когато не вярвате в себе си.

Разчитайте на знания, а не (само) на мотивация

Една от естествените реакции срещу синдрома на самозванеца е да се сравнявате с другите хора в опит да потвърдите собствената си значимост. Проблемът е, че това обикновено не повишава самочувствието, а напротив, понижава го. В такива случаи ние забелязваме у хората това, което ни липсва.

Когато реших да започна да работя на свободна практика, опитът ми в копирайтинга беше 2 години. Още на първия ден на работа започнах да сравнявам моите постижения с успехите на другите. Разбира се, развих синдрома на самозванеца и започнах да търся подкрепа, четейки мотивационни статии.

Зашеметяващи статии с послания от сорта на „Ти ще успееш“ ми даваха бърза доза увереност, която ми стигаше, за да изкарам деня, за да приключа проект или да разговарям с клиент. Мотивационните статии обаче действат само за момента. В крайна сметка обаче и те губят силата си.

Статиите за хора на свободна практика престанаха да ме вдъхновяват – липсваше им съдържание. Трябваше да се примиря с факта, че имам опит. Но остана нерешен въпросът наистина ли съм ценен за клиентите?

Положителните отзиви, постоянните клиенти и препоръки ме накараха да мисля, че предлагам нещо значимо. И все пак нуждата от потвърждение на моите успехи не изчезна. Реших, че моето ново средство за лечение на синдрома на самозванеца ще бъде да повиша нивото си на образование. Както вече казах, от това състояние има и положителни последствия и за себе си аз избрах изучаването на нови методи за копирайтинг.

Реших да изучавам материали за работата на свободна практика и копирайтинг, които предлагат полезни съвети за подобряване на бизнеса, а не просто ме насърчават, когато се чувствам като самозванец. Започнах да отделям повече време в четене на специализирани книги и статии за бизнес, които да ми помогнат да предложа на клиентите по-качествени услуги.

Помнете, че не става въпрос за вас.

Перфекционистите си поставят високи цели. Често при синдрома на самозванеца хората погрешно вярваме, че ни оценяват въз основа на това, което все още не сме постигнали, а не въз основа на знанията и уменията, които имаме.

Повечето хора обаче, в това число и много бъдещи клиенти и работодатели, изобщо не се интересуват от това, което мислите. Те не знаят (и навярно това слабо ги вълнува) за вашите непостигнати цели и за идеализираното ви бъдещо Аз. Те оценяват вашите способности в съответствие с потребностите или желанията си. Ако се поставите на тяхно място, ще се научите да решавате проблемите им, вместо да доказвате ненужно вашата некомпетентност.

Работата ми на копирайтър изисква от мен да мисля дали съм по-добър или по-лош от други писатели или маркетингови специалисти. Винаги трябва да бъда честен с клиента за това, какво мога да направя по конкретния проект.

Стигнах до извода, че най-добрият начин да се представите, като търсите работа, е да не наблягате на опита. Повечето конкуренти постъпват именно така и в очите на клиента те изглеждат еднакво. Най-ефективният способ за привличане на нови проекти се изразява във фокусирането върху целите на клиента, а не върху своята биография. Аз говоря повече за клиентите, отколкото за себе си.

Това е философията „показвай, а не разказвай“. Вместо да говоря за своите постижения, аз насочвам усилията си към търсене на решения за проблемите, заради които са се обърнали към мен. В този смисъл синдромът на самозванеца остава настрана, защото се старая повече да бъда полезен, отколкото да бъда забелязан.

Източник: Lewis Commercial Writing