Те не бързат да лекуват своите травми: Уроци от растенията в трудни времена

Биологът Беронда Монтгомъри споделя какво може да научим от дърветата, които са избрали да се излекуват и да се върнат към нормалния живот.

По време на моите зимни разходки аз обичам да наблюдавам стволовете на дървета. Обикновено стволовете са скрити от погледа на хората под обгръщащата зеленина на пролетта и лятото или цветния пламък, който е типичен за есента. Но докато широколистните дървета се подготвят за зимата и постепенно листата окапват, скритите им „скелети“ се появяват.

По време на листопада дървото спира активния си растеж и възстановява хранителните вещества от листата си. Този процес протича първо чрез разграждане на зеления хлорофил, който задвижва фотосинтезата, с помощта на която растенията използват слънчевата енергия. Процесът осигурява превръщането на сложни съединения в захари и аминокиселини, които се съхраняват в дървото през зимата, за да се използват през следващата пролет. След като хранителните вещества се абсорбират от дървото, листата започват да падат. В основата на всяко листо се формира т.нар. абцизионен слой, който отделя листа от дървото. Когато шумката вече я няма, се открива пълен изглед към ствола, а дървото влиза в състояние на покой.

Някои казват, че широколистните дървета през зимата са незабележими. И в сравнение с пъстрата феерия на есента или със зеленината на лятото разбирам защо неподвижността на зимата може да бъде приета за незабележима.

Но за мен, когато широколистните дървета се освободят от листата си, силата, преживяванията и историята на ствола излизат наяве. Пълната обиколка на дървото - доказателството за неговата възраст, и короната му се показват. Въпреки че през зимата широколистните дървета са до голяма степен в летаргия и са фокусирани върху своето възстановяване и защитата от сурови условия, те могат да ни научат на много уроци.

Аз, както и други, проучвах десетките съвети, които човек може да получи от растенията: как да наставляваме и подкрепяме другите в общността, примери от живота на дърветата за устойчивост и за ползите от разнообразието. Едно от основните неща, които научих от поведението на дърветата през зимата, е свързано с преживяванията на организма, които могат да бъдат разчетени от внимателното разглеждане на откритата структура на дървото. Моделът на разклоняване, изобилието или липсата на зимни пъпки, наличието на белези или разрези – всички те са част от автобиографията на дървото. Годините на изобилие или на недостиг водят до различно количество на пъпките и до различни възможности за изграждане на дървесина. Влиянието на околната среда определя начина на развитие на клоните. Структурата на дървото отразява условията през годините, в които то е живяло. От всички тези характеристики бях възхитена най-много от начина, по който дърветата се възстановяват от получените рани.

Независимо дали са умишлено направени чрез резитба или случайно причинени от природно бедствие, раните се виждат най-добре, когато дърветата нямат листа през есента и зимата. Растенията усещат, когато се счупи клон или има някакво разкъсване. При такива случаи, дърветата започват процес по възстановяване. Те не игнорират травмата или стареенето, за да се върнат към нормалния ритъм на живот. Всъщност липсата на реакция и активният отговор на травмата еднакво могат да доведат до дългосрочно влошаване на здравето и даже до смърт. Така че, когато се появи рана, дърветата започват защитна реакция, която обикновено протича в 2 етапа. Първият е бърза химическа реакция, последван от по-бавна, дългосрочна физическа адаптация. Светкавичният химически отговор при нараняване е опит за ограничаване на щетите от вредители, които са привлечени от захарите и растителните химикали (фитохимикали), останали незащитени заради раната. Втората и по-бавна реакция се изразява в затварянето на разкъсването и образуване на белег.

Някои от фитохимикалите , синтезирани заради раната, служат за активна защита на растението, действайки като антибактериален или противогъбичен препарат, който предотвратява развитието на инфекция в разкъсването, която може да доведе до гниене. В допълнение активирането на защитния химически механизъм води до образуването на нова дървесина около раната – т.нар. калус (мека тъкан, която се развива върху откритата повърхност на разкъсването), която постепенно я закрива. Калусът покрива и изолира травмата, осигурявайки дългосрочна защитна бариера от заразяване с патогени. 

Преждевременното закриване на раната, извършено само за да бъде покрита тя, без да се обръща внимание към реалното справяне с проблема чрез почистване и терапевтични грижи, може да доведе до влошаване на проблемите, а не до тяхното излекуване и премисляне, следвани от растеж и просперитет.

Ефективното лечение на травмите поддържа общото здраве на дървото и води до растеж на нови клони и листа, които осигуряват нови плодове и семена. Това, което наблюдавам  от дърветата всяка година, е деликатния баланс в борбата за възстановяване след нараняване. Понякога трябва да се откажете от дадена дейност, за да избегнете болест, атрофия, смърт. В други случаи – трябва да разберете навреме кога да се захванете с нещо ново, което ще ви позволи да изпълните най-важната ви цел. Някои навици трябва да бъдат забравени, други пък трябва да бъдат следвани и възобновявани. През зимата можете да видите какво е избрало дървото.

Мисля, че ние, хората, твърде често смятаме, че нужният отговор на травмата е да простим бързо и да се върнем към „нормалността“. Въпреки че понякога това е осъществимо и със сигурност има своите преимущества, съществуват алтернативни начини  за лечение и продължаване напред, основани на отделянето и преразпределянето на енергия. Заздравяването на раната – покриване и защитно запечатване на разреза и последващо израстване на нови живи тъкани, позволява на дърветата да изпълняват своята основна задача, а именно да живеят пълноценно. Този способ за лекуване на травмите показва, че за да останеш жив, е необходимо да прекратиш определени действия и да потърсиш нови възможности. Използвах тези съвети от дърветата, за да продължа напред както в личен, така и в професионален план.

Има особени моменти, когато подобни уроци отекват дълбоко в моето съзнание. Сериозните сътресения като глобалната пандемия могат да бъдат преодолени по различни начини – чрез желанието да се върнем към нормалния живот и чрез стремежа за промяна на нашите реакции към травмите от болестта и смъртта. Размишлението над уникалните съвети, извлечени от реакциите на дърветата към травмите, ни показва както по какъв начин ние може да предотвратим щетите при отворена рана, така и дългосрочното ни поведение, което ще ни донесе нови възможности.

Източник: PSYCHE