През последните години в Европа набира скорост регенеративното земеделие.

Подходът акцентира върху възстановяването и поддържането на здравето на почвите чрез използване на природни процеси и минимизиране на химическите намеси. Основните принципи включват разнообразие на културите, покривни култури, намалена обработка на почвата и интегрирано управление на вредителите.

В страни като Германия, Франция и Нидерландия регенеративното земеделие вече е широко прието и прилагано, подкрепено от силни научни изследвания и значителни правителствени субсидии.

Мястото на България

До известна степен България изостава спрямо тези страни до момента, но през последните пет години регенеративното земеделие у нас претърпя значителни промени. Освен че се увеличи броят на фермерите, които прилагат този метод, се засили и обменът на знания и опит между различни заинтересовани страни. Вече съществуват множество демонстрационни ферми и образователни програми, които подпомагат разпространението на регенеративните практики. Налице е и голяма приемственост в определени райони на страната, а очакванията ни са, че делът на земята, обработвана по този начин, ще достигне около 25% до 2030 г.

България има добри основи, на които да заложи по пътя към развитието на сектора. Страната е богата на природни ресурси и разнообразни агроклиматични условия. Нещо повече, много от традиционните земеделски практики са съвместими с принципите на регенеративното земеделие. Например многогодишното използване на ротация на културите и разнообразие в земеделските системи е практика, която лесно може да бъде адаптирана към съвременните методи.

Технологиите – силният коз

Съществуват редица технологични иновации, които улесняват прилагането на регенеративни практики. Дронове, сензори и системи за прецизно земеделие позволяват на фермерите да наблюдават и управляват своите полета по-ефективно. Дигиталните платформи и софтуери за управление на земеделски данни, които са все по-популярни, предоставят на фермерите инструменти за анализ и оптимизация на дейността.

Биологичните препарати за защита на растенията и подобряване на почвеното здраве също набират популярност. Те включват микробиални инокуланти, биопестициди и биоторове, които намаляват нуждата от химически пестициди и торове. Интеграцията на животновъдството с регенеративното земеделие, известна като ротационна паша, също се развива. Тези системи подобряват почвеното здраве и биологичното разнообразие чрез контролирана паша и органични торове.

Възможности за финансиране

Преходът към регенеративни практики често изисква първоначални инвестиции, които могат да бъдат пречка за много фермери. Липсата на достатъчно финансиране и субсидии за тези практики е значителна бариера, но опциите се разширяват през последните години.

• Редица европейски програми и фондове (като Horizon Europe и European Agricultural Fund for Rural Development (EAFRD) предоставят грантове и субсидии за проекти, свързани с регенеративно земеделие и устойчиво управление на земеделските ресурси.
• Друг вариант е т.нар. зелено финансиране, което играе ключова роля в ускоряването на прехода към устойчиви практики. Този вид финансиране включва различни механизми, които предоставят средства за проекти и инициативи с положителен екологичен и социален ефект.

• Частните инвестиции в зелени проекти също нарастват. Зелени облигации, издавани от финансови институции, компании и дори държави, предоставят капитал за устойчиви проекти, включително в селското стопанство. Тези облигации привличат инвеститори, които търсят екологични и социално отговорни инвестиции.
• Възможност за финансиране земеделците имат и чрез публично-частните партньорства (PPP). Такива партньорства могат да осигурят нужните ресурси и експертиза за успешното изпълнение на проектите.
• Микрофинансиране и кооперативи са друга опция. Чрез нея се предоставят малки заеми на фермери, които често нямат достъп до традиционните банкови услуги. Кооперативите пък обединяват ресурси и предоставят финансова подкрепа на своите членове за прилагане на регенеративни практики.
• Има и алтернативни източници на финансиране, включително въглеродни програми, чрез които се сертифицира положителният екологичен ефект на стопанствата от преминаването им от конвенционално към регенеративно земеделие.

Предизвикателства

Разбира се, в сферата не липсват и трудности. Основно те са по отношение на липсващите все още знания и опит сред фермерите. Въпреки нарастващия интерес много земеделски производители все още не са запознати с конкретните методи и ползи от регенеративното земеделие. Липсва и адекватно покритие на темата в учебните планове на академичните институции, което води до недостатъчно подготвени кадри за нуждите на сектора.

Климатичните предизвикателства също дават своето отражение. България е изложена на засушавания и наводнения, които могат да усложнят прилагането на регенеративни методи. Всички тези условия изискват адаптивни стратегии и иновации.

Важно е да се отбележи, че противно на повечето мнения, регенеративното земеделие може да е доста по-евтино за приложение в дългосрочен план. Фокусът е върху устойчивите добиви и ниските разходи, а не толкова върху „потенциално“ висок добив в много висок разход, както при конвенционалната технология.