„Страна като една човешка длан“, така с поетичен патос Георги Джагаров обрисува България. Красив, но и доста правдив образ, що се отнася до ресурсния потенциал на нашата икономика. Икономика, която не може да разчита за своето устойчиво и изпреварващо развитие (с оглед на стремежа ни за ускоряване на конвергенцията ни като благосъстояние с останалите държави в ЕС) на значителни природни или човешки ресурси. Страната ни не разполага със съществени от гледна точка на световната икономика полезни изкопаеми и обработваема земя, които да осигуряват мащабен износ на стратегически суровини или да захранват голяма първична преработвателна промишленост. Не разполагаме и с многобройно население в активна трудоспособна възраст, което да обезпечи големи трудоемки производства. Демографските тенденции по отношение на естествения прираст на населението и неговата възрастова структура също не вещаят, че в обозримо бъдеще това би било възможно.  Тази трудна държавническа задача все пак има своето ясно, макар и комплексно за реализация, решение. То минава през преосмисляне на икономическия модел за развитие на страната, който все още до голяма степен следва философия от предтехнологичната...