През годините неведнъж и два пъти рекламата на България, както е добил публичност националният ни брандинг, е ставала повод за оживени и дори ожесточени реакции и дебати. Усещането е, че все не улучваме с това занимание. В момента просто сме се примирили с посредствеността на националния ни брандинг и вече не очакваме много, даже май не очакваме нищо в тази посока. Проблемите с българския национален бранд са доста и от различно естество, но в основата им е фактът, че провалът на рекламата на България през годините е само видимата манифестация на истинския дълбок проблем – отчайваща липса на национална идентичност и комплексът ни да признаем това и да работим по него. Този комплекс често се проявява като свръхкомпенсация и залитане в едноизмерност и ретроспективност. И така опит след опит, обществена поръчка след обществена поръчка, кампания след кампания, продължаваме да сме в състояние на дълго свободно падане и даже се опитваме да направим поклон, докато падаме – точно като Алиса, когато пропада в заешката дупка.. Какво е националният бранд? Има различни дефиниции за бранд, като водещите сред тях съдържат разбиране за двата основни компонента, които го съставляват – визуалното п�...