Бил Гейтс: Следващата глава в историята на планетата все още се пише

Световноизвестният предприемач Бил Гейтс разказва за книгата на Ким Стенли Робинсън „Министерство на бъдещето“, която едновременно плаши и дава надежда.

„Ако искаме да решим проблема с климата, ние трябва да говорим от името на бъдещите поколения“, казва Гейтс.

Миналата година, след като излезе моята книга за изменение на климата, няколко приятели ми предложиха да прочета „Министерство на бъдещето“ от Ким Стенли Робинсън. По техните думи те са се сетили за романа, защото в него много подробно се обяснява за това, на което съм посветил една глава от книгата си – последствията от неспособността проблемите с изменението на климата да се вземат насериозно. Книгата обяснява добре научната гледна точка, разказва прекрасна история и има удивително обнадеждаващ финал.

В началото на тази година най-накрая намерих време да послушам съветите на моите приятели, и се радвам, че го направих. В „Министерство на бъдещето“, за разлика от която и да е книга, която съм чел, се показва драматично, но и реалистично как повишаването на температурите на околната среда може буквално да убие хората. Подобно на много други произведения в жанра научна фантастика – имам предвид писатели като Нийл Стивънсън, чиито книги обичам много, тук много от научните аспекти се обясняват добре. И макар да не съм съгласен с всички мерки, които хората в романа предприемат, за да решат проблема, в него има много интригуващи идеи.

Действието в книгата се развива в недалечното бъдеще по време на невиждана гореща вълна в Утар Прадеш, Идния, където Франк Мей – американски сътрудник към хуманитарна организация, прави всичко възможно, за да спаси хората, но не му се получава особено. Минават ден след ден без понижаване на температурата и влажността, а електрическата мрежа се поврежда, превръщайки в ад живота на всеки, който живее в северния индийски щат.

Отчаяни, мнозина се втурват към близкото езеро с надеждата, че то ще донесе поне малко облекчение, но водата в него също е вряла. До края на аномалната гореща вълна са загинали повече от 20 млн. души, а Франк едва оцелява.

Това е най-страшната сцена от всички, които съм срещал в научнофантастичните книги, защото описаните събития в „Министерство на бъдещето“ могат да се случат и в реалния свят. Не мисля, че в следващите няколко години ни очакват такива продължителни и силни горещи вълни като в книгата. Но ако ние не съкратим решително и в крайна сметка не елиминираме въглеродните емисии, в близките десетилетия може да наблюдаваме поредица от дни с смъртоносно съчетание от екстремно високи температури и висока влажност. (Само миналия месец в някои райони на Северна Индия температурата на въздуха достигна около 60 градуса.)

Тази книга обаче не е за безнадеждността. В хода на 106-те глави на романа Робинсън представя завладяваща и увлекателна история, която обхваща десетилетия и континенти и е изпълнена с интересни идеи и хора.

Заедно с Франк другият главен герой е Мери Мърфи – дипломат, който ръководи измисленото Министерство на бъдещето – организация, създадена от ООН, когато подписаните Парижки споразумения не успяли да изпълнят целите си. Тяхната задача е „да защитават бъдещите поколения граждани на света, чиито права, дефинирани във Всеобщата декларация за правата на човека, са също толкова валидни, колкото и нашите собствени“. Това означава, че те имат задължение да направят всичко възможно в борбата с климатичните изменения и за спасението на човечеството. И до края на книгата, без да разкриват много, те имат известен успех.

В историята на Робинсън няма единно решение за проблема с изменението на климата точно както няма и в реалния свят. Вместо това той обединява истории от много нови стратегии и иновации, които работят заедно, за да предотвратят катастрофи. Някои от тези идеи действително са интригуващи като например идеята за Министерство на бъдещето. Ако ние искаме да решим проблема с изменението на климата, трябва нашите политически институции да започнат да правят това, с което се занимава Министерството в книгата: да действат от името на бъдещите поколения.

Друга важна идея, представена в книгата, е т.нар. carboni – нова резервна валута, която е подкрепена от най-големите световни централни банки и е предназначена за стимулиране на декарбонизацията. На компаниите се плаща в carboni всеки път, когато премахват въглерод от атмосферата или предотвратяват неговото отделяне.

Това е интересна идея. Създаването на carboni би означавало да се определи цена на въглерода, която отразява щетите, които той нанася, и аз подкрепям тази идея. В нея обаче има отрицателни страни, тъй като това решение е печелившо в едно отношение, но губещо в друго. Това ще изисква от хората да правят компромиси с ограничени ресурси. Това може да ви насърчи да посветите живота си на намаляването на въглеродните емисии, вместо да станете, да речем, учител или фермер. За този компромис трябва да се плати цена – обществото накрая ще се окаже с по-малко учители или с по-слабо продуктивен селскостопански сектор.

Бих искал Робинсън да беше отделил повече време на общите решения, които ни позволяват да постигнем нулеви емисии и едновременно с това да помогнем на хората да се отърват от бедността – по-добри семена, които не изискват много торове и могат да издържат на измененията на времето, или начини за производство на цимент и стомана без въглеродни емисии.

Но това са дреболии. „Министерство не бъдещето“ е страхотна книга. Робинсън е написал роман, който представя оригинално опасността от тази криза и оставя надежда у читателите, че ние можем да направим нещо по въпроса. Следващата глава в историята на нашата планета все още се пише и нейният финал зависи от нас.

Източник: Gates Notes