Нова мода – работа само на срочни договори

Той се казва Петър В., ИТ специалист, на 28 години е, а вече има пет работни места зад гърба си. Твърди, че това е нещо напълно нормално. Така иска да живее и работи – като сменя компаниите на всеки 8 до 14 месеца. Навсякъде е бил добре приет, макар, че е работил само на срочни трудови договори. Той така иска, работодателите му нямат нищо против. Сделката е проста – той свършва определена работа, за определено време. Те осигуряват условията и му плащат парите, за които са се разбрали. По веригата цари щастие и предвидимост.

Петър е от новото поколение служители, които искат да работят само на срочни договори – на проектен принцип – завършват, отчитат и отиват на ново място. Преди да им е станало скучно. Петър и другите като него не са бедствие за HR-а, просто самият HR трябва да спре да гледа на тях като ненадеждни служители. Напротив има ситуации, в които те са изключително ценни и в някакъв смисъл са най-добрия вариант.

Запознах се с Петър в компанията, в която бях HR. Отначало ми бе странно как на тази възраст може да имаш 5 работни места зад гърба си. Още по-странно бе идването му в офиса, без да участва в подбор, интервюта и т.н. Просто ми казаха, че трябва да го назнача.

Той бе усмихнат и щастлив, че до вчера е бил някъде другаде, а днес стартира на ново място. Интересуваше се единствено от срока на договора, нивото на заплащане, обема на работата и как мерехме резултатите, които се очакваха от него. Този тип заетост очевидно му носеше удовлетворение. Това търсеше като договор и работа, това намираше. Работодателите му бяха наясно какво печелят и какво губят от неговото наемане. И двете страни бяха доволни от сделката.

Защо Петър предпочита да работи така? Първо и много важно за него -  постоянно сменя средата, хората с които работи  и учи нови неща във всяка следваща компания. Твърди, че ако човек прави своите професионални промени през година, всеки би избегнал стреса, би се съхранил ментално, би бил по-адаптивен и в края на краищата по-щастлив от това, което прави. Едва ли може да е вариант за всички и навсякъде. Но той бе открил за себе си своя баланс и се стремеше по всякакъв начин да се придържа към него.

Логично е да се запитаме що за служител е Петър? Според прекия му началник доста фокусиран и отдаден на работата, любопитен и стриктно изпълняващ сделката, сключена с компанията. Има конкретни цели, наясно е с очакванията към него, приел е параметрите по които ще го оценяват. Колегите му го харесваха и някои искаха да работят като него. Да, има риск дали ще се чувства добре на следващото работно място, но пък няма амбиции за кариера, не влиза в сложни взаимоотношения, не се вкарва в стресови филми. Той е тук за малко, ще си свърши работата перфектно, ще си получи парите, ще му благодарят и ще си тръгне. Волен, като птичка. Срочността в отношенията с работодателя му дава допълнителна  мотивация. Проектът и високото качество на изпълнение при това навреме е закон, с който той не прави компромис. Това са неговите ценности. Доколко са съзвучни с ценностите на компанията? Вероятно навсякъде много.

Ангажиментът на Петър свърши, а той си тръгна толкова щастлив, колкото, когато се появи от нищото. Вече има друг срочен ангажимент и с нескрит ентусиазъм подходи към него. Всъщност, имаше го три месеца преди да ни напусне, но новата компания го изчакваше търпеливо да приключи при нас. Като се замисля, Петър е един от най-щастливите служители, които някога съм срещал.

Случката с него ме накара да проуча дали и доколко подобна срочност е популярна. Попаднах на още няколко такива случаи в ИТ сектора. Там HR-и и мениджъри бяха преценили, че дори не е необходимо срочният служител да има фиксирано работно място или да бъде постоянно в офиса.

Подобна практика има при дизайнерите, при различен тип служители във фирми с фокус „Клинични изпитвания“, както и при консултанти, склонни да работят за определено време и задача в компанията. Най-често това са преподаватели по чужди езици, психолози, коучове или специалисти с фокус внедряване на различни CRM системи или дигитални решения.

В Кодекса на труда е описано подробно регулацията при подобен тип срочни договори. Ключово е да знаем, че когато назначим някого като Петър, то договорът може да бъде до 3 години или до завършване на определената работа. Той се прекратява след изтичането на срока или с предизвестие от 3 месеца. Осигуровките са същите, както при постоянен трудов договор, включително платен отпуск и право на болничен.

Работата на срочен трудов договор е относително нова мода. Срочните служители вършат работата навреме и качествено, чувстват се прекрасно, прелитайки от компания в компания. Но не това са хората, на които мениджмънтът ще разчита да развиват бизнеса и да постигат стратегическите цели. Но, понякога добрите изпълнители са много дефицитни.

Източник: Списание „Мениджър“