Рестарт? Не, очаква ни нов старт!

Сигурността, която приемахме за даденост, вече я няма, казва Христос Харпантидис, управляващ директор за Югоизточна Европа, „Филип Морис Интернешънъл” (ФМИ). Той бе сред лекторите на провелия се през юни Икономически форум в Делфи. Известен още като Балканския Давос, това е един от най-големите икономически форуми в Югоизточна Европа с международни лектори и глобално въздействие. Под надслов „На следващия ден” тази година конференцията събра над 40 политически и икономически лидери и експерти от цял свят, които обмениха идеи за въздействието на пандемията върху бъдещето на икономиките и обществото

- Г-н Харпантидис, какви са изводите от Балканския Давос?

- Тази година форумът в Делфи се проведе виртуално, но въпреки дистанцията между участници и лектори обмяната на идеи и взаимодействията бяха толкова динамични, колкото и ако се провеждаше на живо. Това, което изкристализира като основен мотив в дискусиите, бе, че „несигурността е единственото сигурно” за всички, навсякъде – страните, компаниите, хората. Пандемията доказа, че сигурността, която приемахме за даденост, вече я няма. Трябва да се адаптираме към новата реалност и да се възползваме от нея. Трябва да надграждаме въз основа на трудните уроци, които научихме от тази безпрецедентна световна криза. Следователно не става дума за рестарт. Очаква ни нов старт в уникалния контекст на света след пандемията. Това изисква да се даде нова дефиниция за начина, по който компаниите ще работят за своето бъдещо устойчиво развитие. Като компания, чиято визия за бъдеще без дим има универсална стойност, ние се опитахме да допринесем активно в този форум за по-широка дискусия по различни теми: за доверието, науката, иновациите, прозрачността, приобщаването, искрените усилия за сътрудничество в полза на обществото. Светът е един, светът е отворен и всички сме свързани. Безрезервното доверие в науката и научните данни, без предразсъдъци или изключения, е от определящо значение за общото благо. Трябва да продължим да се доверяваме на учените, както го направихме в пика на кризата, и да носим науката в ума си, а сътрудничеството – в сърцата си. Това е пътят към едно по-добро бъдеще за всички ни.

- Бизнесът трябваше да прояви изключителна гъвкавост, за да се адаптира бързо към новата ситуация. Как премина този процес за вашата компания?

- Никой не може да каже, че е бил подготвен за тази криза. През последните три години „Филип Морис Интернешънъл” работи активно по дигиталната си трансформация, което ни даде известно предимство, когато се наложи спешно да се адаптираме и реорганизираме заради кризата. Цялата компания подсили основната си дигитална инфраструктура, за да може да поддържа връзка с пълнолетните си потребители по света. Това не означава, че плавах­ме в спокойни води. Трябваше да изградим инфраструктурата на компанията така, че бързо да се приспособим към новите нужди. Времената наложиха спешна актуализация на нашия бизнес план, добавяне на нови дигитални инструменти и намиране на иновативни решения. Ние вече се подготвяхме да тръгнем в тази посока, но пандемията ни доближи още повече до тази нова реалност, в която дигиталният и физическият свят се сближават и създават преживявания от нов вид. Да, пандемията със сигурност бе най-тежкият тест за издръжливостта на нашата екосистема и дейности, през който успяхме да преминем. Най-важ­ното е, че нашата гъвкавост ни позволи да разработим и въведем процедури и решения, които ще продължим да прилагаме и в бъдеще.

- Отрази ли се глобалната пауза на производствата ви?

- Да запазим непрекъснатост в бизнес процесите и производството бе от ключово значение. Създадохме условия за безпрепятствена работа на най-важните звена в организацията. Това позволи хората във фабриките да продължат работа при безопасни условия на труд, без прекъсвания, така че да посрещнем нуждите на вътрешния и външния пазар. Трябваше да адаптираме начина си на работа, като прилагаме паралелно много решения и нови начини за подпомагане по цялата верига на доставки, така че да осигурим безпрепятственото продължаване на всички наши операции. За тази цел изготвихме различни варианти на нашия план за непрекъснатост на дейността, така че да гарантираме наличности както на суровини, така и на крайни продукти. Наред с това успяхме да предоставим необходимата грижа за потребителите ни от разстояние, като се стараехме да поддържаме същото високо ниво на потребителското обслужване в дигиталните канали.

- Какви бяха вашите планове за действие и политики към служителите и партньорите ви в кризисния период?

- Приоритет беше осигуряването на безопасност и сигурност на служителите ни. Постигнахме го, като се ангажирахме със сигурността на работното им място, оказахме подкрепа и проявихме разбиране към трудностите, с които всички се сблъскваме в тази криза. Незабавно въведохме строги противоепидемични мерки. Информирахме и обучих­ме служителите си за новите процеси и механизми, така че да могат веднага да започнат да работят ефективно през дигиталните платформи и канали за комуникация и работа от разстояние.

- Как очаквате да се промени бизнесът ви след постепенното отваряне на държави и икономики?

- Единственото, което е ясно, е, че след пандемията светът ще бъде различен. И че несигурността, породена от такива кризи, ще продължи да се отразява на ключови сфери от бизнеса. Важното в момента е да се направи спокойна и правилна оценка на поуките, които извлякохме от управлението на кризата с COVOD-19. Само така можем да се възползваме най-добре от всички нови инструменти и практики, които сме възприели. Продължаването на дигиталната трансформация на нашите дейности, инвестициите в редица дигитални канали за предоставяне на грижа и съдействие на потребителите ни и увеличената подкрепа за нашата екосистема и партньори (чрез обогатяване на технологичното им оборудване и по-активно обучение) остават наш приоритет през следващите години. Запазваме и ангажимента да бъдем част от решенията на важните проблеми в обществото. И продължаваме да следваме нашата визия за изграждане на бъдеще без дим.

Ирина Велева. Интервюто е от новия брой на списание "Мениджър", публикувано с подкрепата на „Филип Морис България”