Талантите, без които не можем

Открийте талантите, измерете талантите, управлявайте талантите – от години повечето бизнес стратегии и професионални инструкции започват и завършват с тези призиви. Възможно ли е обаче човешкият ресурс на всяка компания да се състои само от таланти, така, както ги описва класическата дефиниция? И какво всъщност влагат компаниите днес в идеята за търсене на таланти и в политиките за управлението им?

Терминът „талант“ навлиза в бизнеса някъде през 90-те години на миналия век, мигрирайки в бизнеса от области като спорта и изкуството. Първоначално „талантът“ е бил човек, който има особени дарби, способности, качества, заложби. В контекста на бизнеса този термин придобива малко по-различно значение – човек, който има специфични професионални и лични качества и умения, който чрез своята работа допринася за просперитета на организацията. Така както не всеки е талантлив артист или спортист, така и не всеки е изключителен в професията си. През следващото десетилетие, обаче терминът отново модифицира значението си и към момента той е близък до добре познатото ни „човешки ресурси“, като управлението на таланти обхваща всички практики по управлението на хора, в цялостния цикъл от наемане до освобождаване на служителя.

Какво доведе до тази промяна?

 От една страна, „номинирането“ на определени служители като талантливи, може и да е мотивиращо за избраните, но се оказа силно демотивиращо за всички изключени. От друга страна, всеки може да е талант в точното време и на точното място, а и не всяка предлагана работа изисква особен талант. Особено силно влияе и пазарът на труда, където от години съществува недостиг на умения и (квалифицирани и неквалифицирани) хора в среда на жестока конкуренция между компаниите и пресиращи бизнес цели.  Техническите учения и знания остават важни, особено за техническите позиции, но от години социалните умения (вкл. емоционална интелигентност, умения за самоуправление, гъвкавост и адаптивност) имат все по-голяма роля. Организациите търсят хора с правилната нагласа към работата, екипа и клиентите.

Модерната фраза „война за таланти“, която преди 20 години означаваше „борба да наемеш най-качествените професионалисти“, сега често се свежда до „битка да запълниш свободна позиция“. В този контекст компаниите продължават да търсят таланти, друг е въпросът дали това са все така професионалисти със специални умения или понякога са просто… хора „с пулс“.

Как компаниите се грижат за всички таланти

Въпреки, че класическото значение на „талант“ постепенно девалвира в контекста на бизнеса, забелязваме редица благотворни промени в практиките по управление на хора. 

Разбира се, организациите все така идентифицират хората с по-висок потенциал и за тях се предоставят специализирани програми за мотивация, кариерно развитие, обучение и развитие на приемствеността. Фокусът вече е обърнат не само към външния пазар на труда, но и към вътрешния, като се набляга на вътрешно израстване в кариерата. Често е по-лесно да развиеш служител отвътре, отколкото да го привлечеш отвън. Едновременно с това се създават практики, насочени към всички служители, като се предлага цялостен и разнообразен пакет от възможности, търсят се нестандартни системи за мотивиране и придобиване на нови умения.

Впрочем, един от митовете в управлението на хора е, че всички искат да се развиват, да оползотворят максимално потенциала си и да заемат по-високи позиции. За много хора работата е необходимост, а не потребност, а други са напълно удовлетворени да имат зона на комфорт или работа, която им позволява да балансират професионалните си ангажименти с хоби, семейство, пътуване и личен стил на живот. Организациите имат нужда от такива служители, защото естеството на самата работа, типа бизнес дейност или организационната структура в общия случай не позволяват растеж за всички. Всичко това още повече налага използването на инклузивни практики и системи на номиниране и управление на таланти.

Автор: Д-р Ирина Йончева, Chartered MCIPD, HR директор, Adecco България