Тъмната страна на работата от дистанция

Макар че през годините редица научни изследвания установяват, че работата от разстояние има редица предимства, сред които по-висока мотивираност на служителите, по-ниски нива на стрес и по- висока продуктивност, нито едно от тези проучвания не взима предвид условията, в които се намираме в момента. Всички тези изследвания разглеждат работата от вкъщи като личен избор, а не като необходимост, в каквато я превърна пандемията от COVID-19.

Когато става въпрос за алтернативен подход към работата, т. нар. хоум офис дава на служитлеите възможността да подредят работния си ден по начин, който отговаря най-добре на техните нужди и характер. Какво обаче се случва, когато човек няма избор и е принуден да работи от вкъщи, въпреки че никога не го е правил и че няма такова желание? Могат ли платформите за видеоразговори като Zoom да заменят срещите на живо, особено в дългосрочен план? Какви са психологически последици от продължителната работа от разстояние? Трябва ли да се подготвим за тях? Времето ще ни даде отговорите на тези въпроси. Единственото нещо, което знаем за бъдещето, е че никой не знае какво точно ще се случи.

Съществуват обаче притеснителни знаци, или поне рационални причини, да смятаме, че дългосрочната работа от вкъщи може да има някои негативни последствия за физическото и психическото ни състояние, още повече в случаите, когато тя не е предпочитания от нас вариант, а нещо, с което трябва да се примирим.

 Самота

Социалната изолация е напълно реален проблем. Когато компаниите не полагат нужните усилия за изграждането на система за подкрепа и култура на виртуално сътрудничество и свързаност, много от техните служители могат да изпаднат в депресия заради чувството на самота. Освен това, не всички мениджъри имат нужните способности и компетентност, за да преминат от директното управление на такова чрез платформа за видеовръзка.

Тревожност

Несигурността води до притеснения. Въпреки всичките приказки за за гъвкавост, приспособимост и приемане на „новото нормално“, повечето хора са устроени така, че да си създават навици, които правят ежедневието им предвидимо и дори „скучно“. При липсата на нормалност ние се чувстваме в опасност. Когато не можем да планираме живота си, чувстваме безпомощност. Всичко това означа, че работата от разстояние не е проблем сама по себе си – проблемът е в липсата на яснота относно колко дълго ще бъдем принудени да работим по този начин. Условията на неяснота не ни позволяват да вземаме важни дългосрочни решения. – къде да живеем, каква посока да поемем в работата си, как да управляваме личния си живот и отношенията ни с другите.

Стрес

Всички промени в живота вървят ръка за ръка с повишени нива на безпокойство и стрес. По тази причина най-добрият индикатор дали даден служител ще се справи добре с работата от разстояние е това дали той го е правил и преди. Има голяма разлика между хората, които са избрали да работят от вкъщи преди пандемията и просто са продължили да го правят и онези, които са били принудени да променят подхода си към работата. Ако „новото ви нормално“ е всъщност същото като старото, то вие имате късмет. Повечето хора обаче не попадат в тази категория, като тяхната неопитност в работата от вкъщи се отразява негативно дори на ветераните в дистанционната работа. Хората, които от дълго време работят от вкъщи, трябва да се приспособят към онези, които са принудени да го правят. Това създава стрес и за двете групи.

Няма заместител на срещите на четири очи

Не е възможно да заличим напълно еволюционното си развитие, като заменим милиони години на преки контакти с технологични решения за виртуална комуникация. Ако Zoom и подобните на него приложения в действителност ни помагат да пресъздадем отчасти прекият контакт между хора, то това се дължи основно на необятното човешко въображение. Интересен е фактът, че повечето от технологиите, които използваме, опират до пресъздаването на човешки дейности и преживявания от ежедневието в различни условия. Това е тема за друг разговор.  В крайна сметка обаче хората гледат на виртуалната връзка като на „евтино копие“ на реалния контакт, който засега остава незаменим.

 Позитивната страна

Нещото, което хората ценят най-много, е гъвкавостта. Международно проучване на ManpowerGroup установява, че тенденцията в най-големите компании е да се върви към персонализиране на работата. Иначе казано, хората трябва да имат избор за това как да вършат работата си и в кои часове да го правят. Тази тенденция е несъвместима с настоящите условия на работа, при които хората са принудени да работят от вкъщи. В резултат на това съвсем скоро много компании ще започнат да представят като све предимство способността да дават избор на своите служители.

Работата от разстояние има много предимства – от подобряването на продуктивността и баланса между личния и професионалния живот, до намаляването на разходите и загубата на време. Работата от вкъщи помага за намаляване на задръстванията в големите градове, а с това и за запазването на природата. Може да се надяваме, че виртуалния рестарт ще накара мениджърите да променят подхода си към оценяването на представянето на своите служители и ще започнат да отделят повече внимание на постигнатите от тях резултати вместо на времето, което прекарват в офиса. Нека не забравяме и факта, че хората са изключително устойчиви и приспособими по природа, като най-трудната част от промяната – първият етап, вече е зад нас. Днес всички се надяваме, че ще излезем от тази криза по-добри и по-мъдри от преди.

........................

Томас Чаморо-Премусик, професор по бизнес психология в Университетския колеж в Лондон, за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев