Психолози по природа

Много от нас са склонни да поставят личностните черти в две диаметрално противоположни  категории – добри и лоши. Честата тревожност например се нарежда някъде между неприятно и изтощаващо поведение. Eкстровертността, от друга страна, се разглежда като личностна черта, която помага на хората да напредват в кариерата си и да се радват на живота. Има проучвания обаче, които показват, че нещата не са толкова прости. Почти всяка „добра“ черта има недостатъци, а почти всяка „лоша“ – ползи.

Вземете за пример тревожността. Тя може да ви пречи да се чувствате щастливи и да предприемате дори добре осмислени рискове. Тя обаче ви предпазва от опасни ситуации и помага за подобряването на вашата памет. Случаят е подобрен и с интровертността. Да си тих в един шумен свят е негатив, когато човек се опитва да изпъкне, като проучванията показват, че хората, които говорят много, автоматично се възприемат за лидери от другите. Скорошно изследване на Йейлски университет обаче установява, че интровертността носи със себе си и големи ползи.

Според прочуването интровертите не обичат да прекарват време с други хора, колкото екстровертите, но те ги разбират по-добре. Тихите и срамежливите хора обикновено имат много по-точна представа за психологията и чувствата на другите, отколкото тези, които отделят повече време за социализация с тях.

Интровертите са „психолози по природа“

Психолозите изразходват огромно количество енергия за разработването и провеждането на изследвания, които да им помогнат да разберат по-добре тънкостите на човешкото поведение. Оказва се, че те биха могли да си спестят много време, само като попитат срамежливият студент, който наблюдава от ъгъла на всяко парти.

Първоначално екипът от Йейл е проучил начина, по който около хиляда доброволци отговарят на въпроси относно установени психологически истини – въпроси като „Кога хората работят по-здраво – когато са сами или когато са в група?“ или пък „По-добре ли се чувствате, ако изкарате яда си на възглавница или плюшена играчка?“ (ако се чудите, отговорите на тези два въпроса са – „когато са сами“ и „не“). След това екипът е подложил доброволците на серия от тестове, които да разкрият личностния им тип. Срамежливите и меланхолични участници в теста са се представили значително по-добре от веселите и разговорливи доброволци.

 Каква е причината за това?

„Може би меланхоличните интроверти прекарват повече време, съзерцавайки човешката природа, отколкото екстровертите, които са твърде заети с контактите си с другите. Може би интровертите са по-добри в самоанализа, защото имат по-малка мотивация да бъдат пристрастни“, казва психологът и съавтор на прочуването Антон Голуицър. „Каквато и да е причината, това демонстрира колко подценена е силата на интровертите“, добавя той.

Още едно неоценено предимство на интровертите

Както отбелязва Голуицър, това откритие е нещо повече от любопитен факт. Съществува цяла планина от доказателства, която показва, че човешките същества са склонни да избират най -бъбривите и уверени сред нас за свои лидери. Все повече изследвания, включително това на Йейл, обаче показват, че интровертите разполагат с редица полезни умения в сферата на лидерството.

Други проучвания показват, че интровертите обикновено се справят по-добре от екстровертите по време на криза. Според същото проучване те са по-проницателни що се отнася до разбирането на мотивацията и поведението на другите хора - ключово умение, от което се нуждае всеки лидер.

Макар че това изследване не трябва да бъде приемано като някакво доказателство, че ако не сте особено контактни по време на парти може да пропуснете години на работа, от които се нуждаете, за да станете обучен психолог, то трябва да има стимулиращ ефект за самочувствието на хората, които се питат дали тяхната склонност да отделят повече време за наблюдение, отколкото за говорене, ги прави по-малко подходящи за ръководен пост.

…………….

Джесика Стилман за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев