Толкова умни, та чак си вредите

Едно от най-неочакваните качества, които могат да попречат на успеха ви като предприемач, е интелектът. Да, колкото по-успешни сте и колкото повече таланти имате, толкова по-трудно ще ви бъде да ръководите бизнес. Може да мислите, че притежателите на интелект, мотивация и талант са най-добрите кандидат-предприемачи, но, за жалост, това рядко е така.

Предизвикателството „Аз съм по-добър от всеки за тази работа!”

Проблемът на умните хора се заражда още в училище, когато на децата започват да им възлагат омразните „групови проекти”. Знаейки правилото, че 80% от работата я вършат 20% от членовете на екипа, какво си мислите, че се случва с груповия проект? Най-умният и талантлив член на всяка група решава, че именно той ще свърши повечето работа, защото не иска да рискува да получи лоша оценка, понеже е разделил отговорностите поравно, с надеждата, че Тими (момчето, което отсъства от училище два дни в седмицата и спи в часовете през останалите три дни) ще си свърши работата както трябва, ако изобщо се сети да го стори. В училище няма смисъл да се мъчиш да обясняваш на Тими какво е изпуснал, докато е отсъствал или спал, така че забравете. Умните хора просто поемат юздите и работят по проекта сами.

Така започва работният омагьосан кръг на умните хора. Най-интелигентните правят почти всичко по-добре от всички останали – пишат по-добре, планират по-добре, преговарят по-добре… или поне докато не им се наложи да управляват бизнес. Тогава далеч не са по-добри – дори са прецакани.

Има само 24 часа във всеки един ден, а и човек има нужда да спи, да се храни, да се къпи и да върши други неща. Затова всеки ден, понеже не може да търпи някой друг да претупва нещата, умният човек се опитва да свърши всичко сам и попада в капан, който спира неговото развитие.

Защо лентяите стават страхотни предприемачи?

Странно, но някои мързеливци са по-подходящи да ръководят бизнес, отколкото „умните” хора. Причината? Те отрано са се научили да се обграждат с умни личности, които да вършат тяхната работа; знаят как да разпределят задачите и да манипулират другите така, последните да вършат мръсната и неприятна работа.

Вие сте толкова умни, колкото сте свирепи

В един идеален свят, умните хора биха могли да предадат уменията си на околните. Но тъй като първите до такава степен са свикнали да вършат всичко сами, те не могат да придобият основите качества, нужни за създаването на успешен бизнес, в това число и да бъдат хладни и сурови и да разпределят колкото се може повече задачи между персонала си. Като интелигентни хора, трябва да впрегнете сивото си вещество и таланта си в създаването на лесен за следване модел на работа.

Толкова умни, та чак си вредите

Умните и талантливи хора често имат и афинитет към необичайното, сложното и различното. Те не обичат да следват правилото, да не си вгорчават живота, което е необходимо за успеха на всеки бизнес. Всяка задача трябва да бъде раздробена на прости и лесни за изпълнение стъпки. Процесът на работа трябва да е стандартизиран.

Някои от най-големите и успешни бизнеси в света нямат особено интелигентни хора за служители. Всъщност, повечето им работници са средно интелигентни (а понякога и направо глупави) хора. Тези успешни компании разполагат с едва няколко човека, достатъчно интелигентни, за да опростят и стандартизират всяка задача така, че тя да не може да бъде объркана от не дотам интелигентните подчинени, на които е възложена.

Затова талантът и интелектът няма да ви помогнат, освен ако не ги използвате, за да опростите работния процес по начин, който ще гарантира успех на бизнеса ви. Това е нелека задача, тъй като е в разрез с навиците и начина ви на мислене. Ето защо знанията и уменията невинаги гарантират, че от вас ще стане добър предприемач.

Имате твърде много за губене

Другият проблем на многознайковците е, че обикновено имат твърде много за губене, когато се опитват да стартират собствен бизнес. Колкото по-умни сте – освен ако не притежавате обноските на човекоподобна маймуна, – толкова повече възможности имате пред себе си. Бихте могли да печелите пари по множество начини и в множество браншове и да получавате повишение след повишение.

Това значи, че когато се опитвате да основете собствена фирма, имате много повече за губене от някого, който печели по-малко пари и има по-малко възможности за развитие. Тази ситуация е позната като „дилемата на златните белезници”. Тъй като имате повече за губене, трябва да имате добра бизнес възможност, която би ви предоставила дори по-голяма печалба, за да си струва рискът, който сте поели.

Ако изкарвате $250,000 годишно (или имате възможност да печелите толкова), бизнесът ви ще трябва да е 5 пъти по-успешен от този на човек, който печели $50,000 годишно, за да имате същата възвращаемост. Освен това, ако печелите по четвърт милион долара, е много по-трудно да основете фирма, която ще удвои годишните ви приходи, отколкото ако печелите по $50,000.

Затова, имайки афинитет към трудните и трудоемки задачи и излагайки на риск многобройните си възможности, не се изненадвайте, когато човекът, който „има най-голям шанс за успех” още от гимназията, свърши като обикновен чиновник, а по-глупавите ученици основат успешен собствен бизнес.

.............

Кeръл Рот за Entrepreneur.com