Ами, ако Германия напусне еврозоната?

Дискусии и прогнози за потенциалното разпадане на eврозоната  до този момент са фокусирани главно върху вероятността Гърция или пък някои други страни с финансови проблеми да се откажат от общата европейска валута. Но какво ще стане ако се случи точно обратното - ако Германия напусне зоната, придружена от още няколко страни със силни икономики?

Ние слушаме много и най-различни аргументи за слабите страни - как, ако евентуално излязат от валутния съюз, ще се спасят от строгите политики, наложени от Германия. Веднъж вече отказали се от еврото, новите национални валути бързо ще се обезценят, правейки икономиките си по-конкурентноспособни в международен план, заради по-евтин износ. В един такъв сценарий, разбира се, слабите страни може да стигнат до невъзможност да върнат своя дълг, деноминиран в евро, но това би била неизбежната цена на свободата. Предполага се, че по-богатите европейски страни ще се опитат да установят по-малка, по-жизнеспособна обща валутна зона.

Проблемът с този традиционен сценарий е, че той се основава на няколко големи заблуди - а именно, че основните проблеми на слабите страни са бюджетните дефицити и дългът и че ако бюджетите са балансирани и дългът се управлява, тези страни ще бъдат в състояние да извършват лихвените плащания по облигациите си и банките, които държат тези облигации, няма да претърпят големи загуби.

В действителност обаче най-големият проблем на финансово размирните европейски страни не е дълга, а високите разходи за труд. Лесното кредитиране през последното десетилетие позволи тези разходи да се повишат бързо в някои страни, които тогава са били по-малко способни да изнасят своите стоки или да се конкурират с евтиния внос. Между 2000 и 2007 г. по-високите разходи за труд намалиха конкурентоспособността от 10 до 20% в Италия и Испания. И дори с всички политики за икономии от 2008 г. насам Испания и Италия са в състояние да подобрят своята конкурентоспособност само с няколко процентни пункта, ако изобщо успеят. Тези страни никога няма да бъдат в състояние да се конкурират икономически, докато не намалят трудовите си разходи значително. Но е много трудно политически да се накарат работниците да приемат 10 до 20% съкращение на заплатите.

Е, има един начин: финансово слабите европейски страни могат да девалвират своите валути, което би довело до почти невидимо намаляване на разходите за труд. Така населението ще го приеме много по-лесно, отколкото явното настояване за намаляване на заплатите от страна на индустрията. Освен това в отсъствието на девалвация страните с постепенно намаляване на разходите за труд, ще прекарат следващото десетилетие в атмосфера, напомняща на Голямата депресия. Единственият уловка е, че девалвацията е точно това, заради което еврото беше създадено да предотврати.

Така че защо слабите страни просто не напуснат еврозоната? Проблемът е, че въпреки че стойността на новите валути веднага ще падне, еврото ще остане силно. И тъй като хората ще очакват девалвация, те ще изтеглят парите си от местните банки и ще ги обърнат в евро. Освен това страните, които са напуснали еврозоната, все пак ще трябва да платят дълговете си, които ще бъдат деноминирани в евро - но те ще трябва да платят тези заеми със собствените си девалвирали национални валути, които биха направили този дълг дори по-тежък.

Най-малкото, резултатът ще бъде изтичане на капитали и по-високи лихвени разходи. И по-вероятно страните, които са напуснал,и еврозоната няма да бъдат в състояние да покрият всички плащания по дълга си. Това ще доведе до изключително отрицателен ефект върху световната банкова система.

От друга страна, ако Германия се откаже от еврозоната, еврото ще е валутата, чиято стойност ще падне спрямо новата национална валута на Германия и спрямо долара. По-слабите европейски страни ще запазят еврото, но то ще девалвира, което ще намали техните разходи за труд, далеч по-малко болезнено, отколкото чрез намаляване на заплатите. В допълнение, стойността на непогасения им дълг ще намалее заедно със стойността на еврото и е по-вероятно те да бъдат в състояние да извършват плащания по дълга си.

Стандартният аргумент срещу това решение е, че тъй като стойността на деноминирания в евро дълг пада заедно с еврото банките в много страни ще имат големи загуби по облигациите, които притежават. Но загубите от падащите цени на облигации са по-малко разрушителни, отколкото внезапните фалити. И факт е тези загуби наистина вече са настъпили - те просто не са признати. Целта е не толкова  да се предотвратят загубите, а да се намери начин банките и другите международни финансови институции да преодолеят загубите си, без да има тежки и внезапни банкови фалити или световна финансова криза. Накратко, не става въпрос за пари, а за стабилност. И за някои, тя може да бъде по-лесна за поддържане без помощта на Германия.

 Майкъл Сиви за сп. TIME