БНБ готви лесен достъп до лихвената статистика

БНБ обеща лихвената статистика да стане леснодостъпна за всички потребители на интернет страницата на банката в най-кратък срок от време заради промените в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

На свое заседание днес Управителният съвет на БНБ одобри решение, с което приема, че „индикатори, публикувани от Българската народна банка“ по смисъла на Закона за потребителския кредит са данните от лихвената статистика, изготвяна от Българската народна банка, съгласно Закона за БНБ и приложимите европейски правни актове, публикувани и поддържани на интернет страницата на БНБ.

Решението се приема във връзка с изменението и допълнението на Закона за потребителския кредит (ЗПК), което влиза в сила от 23.07.2014 г., и с промените, с които се цели по-добра защита на потребителите.

В тази връзка беше изменена и дефиницията на „референтен лихвен процент“, който представлява пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори, публикувани от БНБ и/или Националния статистически институт, или комбинация от тях. Референтният лихвен процент се използва като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит за потребители променлив лихвен процент, посочват от централната банка.

Като резултат от тези промени кредиторът вече е длъжен да прилага референтен лихвен процент по определена от него методика.

Методиката трябва да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).

Кредиторът е длъжен да публикува на интернет страницата си методиката и размера на референтния лихвен процент. По този начин потребителят има възможност сам да изчисли или провери прилагания към неговия договор за кредит референтен лихвен процент посредством наличието и публикуването на ясна изчислителна формула, базирана на публично оповестени компоненти - пазарни индекси и/или индикатори.

Припомняме ви, че в началото на април депутатите приеха окончателните промените в Закона за потребителския кредит. С тях се въвежда таван на лихвите на потребителските кредити, като вече се включват и тези до 400 лева, известни като бързи кредити. Таванът за лихвата ще бъде около 50% или пет пъти законната лихва, която в момента е 10,04%. Освен това депутатите решиха да отпаднат редица такси, сред които и наказателна такса за предсрочно погасяване на кредит.

След 23 юли банките вече няма да имат право да налагат такси и комисиони за усвояване и управление на кредита.

„Всяка финансова институция ще реши в следващите три месеца сама какво ще избере. Със сигурност ще има случаи, в които таксите ще влязат в цената на кредита по някакъв начин”, обясни пред в. „Преса” изпълнителният директор на банка ДСК Виолина Маринова.

Според нейни колеги включването на допълнителните разходи по кредита в цената на продукта е най-вероятният вариант, на който трезорите ще се спрат. Така е възможно лихвеният процент да бъде увеличен, но в договора за кредита няма да има такси. На практика общата сума, която ще плащат клиентите, ще остане непроменена.

Председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян обясни, че има и друга хипотеза за преодоляване на законовите промени. Забранените такси могат да бъдат заместени с други с нови имена. Съществува и вероятност някои банки в опит да примамят клиенти да премахнат първоначално таксите и комисионите, а след това постепенно да наваксват. За да се види какъв ефект върху пазара ще имат новите правила, трябва да минат три-четири месеца.

„Въпросът обаче е, че хората са необразовани. Дори и да им напишем с шрифт 12 пункта формули за формиране на цената на кредита, те пак няма да разберат за какво говорим: През 2008 г. никой не се интересуваше какви са таксите и лихвите. Хората имаха работа и дори се твърдеше, че банките трябва да спрат да кредитират. Сега лихвите са по-ниски отпреди началото на кризата, но трябвало да се защитят потребителите”, коментира Хампарцумян.

Веднага след приемането на промените в Закона за потребителския кредит Левон Хампарцумян обясни, че въвеждането на таван на годишния процент на разходите по кредитите няма да повлияе на банковата система, но в сектора на бързите кредити ще предизвика бум на кварталното лихварство, което ще бъде напълно криминално.