Бизнес перспектива: Законът за цифровите пазари - нов подход към регулирането на технологиите, но дали ще работи

Това се случи. След години на дебати, разправии и скандали, това най-накрая се случи: датата за задължителното съобразяване със Закона за цифровите пазари настъпи на 7 март.

Оттук нататък големите технологични компании трябва да следват разпоредбите, определени от Европейския съюз - и това има потенциала да доведе до коренна промяна в сектора.

Въпреки че правилата, определени от управляващия орган, са сложни и многостранни, общата цел е доста ясна: да се увеличи конкуренцията и да се разбие монополът на технологичните "пазачи" (използваният на английски език термин е gatekeepers). ЕС ги определя като огромни компании, които са се превърнали в основни платформи, като например търсачки, магазини за приложения или приложения за съобщения.

По-голямата част от тези предприятия вече са направили промени, за да се съобразят със Закона за цифровите пазари. Пускането на iOS 17.4 от Apple включва поддръжка на алтернативни магазини за приложения, Google промени своята търсачка, за да спре да дава приоритет на своите услуги, а Meta обяви пътя към оперативната съвместимост на WhatsApp с други приложения за съобщения.

На пръв поглед нещата се променят, но това не е толкова просто. Досега нито една от горепосочените актуализации не се е доближила дори до постигането на целите на ЕС.

Борбата с големите технологични компании не е нещо ново за Европейския съюз и затова светът наблюдава събитията със затаен дъх, защото този път управляващият орган прави нещо малко по-различно.

Нов подход към регулирането

Законът за цифровите пазари се отклонява малко от традиционния регулаторен подход на ЕС. Най-общо казано, европейските правни системи се основават на концепцията зад континенталната правна система - нещо, което произлиза от Франция и Италия. Този подход се опитва да защити обществото от всичко, което потенциално може да се появи като предизвикателства, когато има обществени или технологични промени.

Казано по друг начин, става дума за опит да се създадат всеобхватни правила, които да обхващат възможно най-много поведения. Континенталното право, с други думи, означава, че пространството за маневриране, за опити за предлагане на иновативни продукти или услуги е много по-малко. Това е една от причините, поради които в Европа има много малко иновативни компании.

По-голямата част от регламентите на ЕС се основават на тази система. Проблемът обаче - както го вижда управителният орган - е, че в САЩ, където се намират повечето "пазачи", се използва различен правен подход: обичайното право.

То произхожда от Англия през Средновековието и се използва в Обединеното кралство, Съединените щати, Канада и много други страни.

Основният момент на разделение между общото и континенталното право е, че в първото повечето неща не се регулират, докато не се появи ясна необходимост от това. Вместо да създава всеобхватни правила, обичайното право е склонно да гледа към правилата, които съдиите са създали в предишни случаи, за да стигнат до решения - т.нар. прецеденти.

Европейският съюз често бе възмутен от слабата регулация, която големите технологии са получавали в системата на общото право, особено когато са били замесени в неща като изборни манипулации или са причинявали психологически проблеми сред младите хора, в каквито често са обвинявани социалните медии.

И така, как се вписва новият закон във всичко това?

Законът за цифровите пазари е опит да се намери равновесие между двете правни системи. Целта му е да обхване потенциалните странични ефекти на технологиите, но без да възпрепятства новаторите или иновативните компании.

Именно оттук се появява и концепцията за "пазачите". Като се фокусират върху мощните компании, вместо да прилагат правилата за технологиите като цяло, регулаторите на ЕС се опитват да позволят иновациите на по-ниски нива, но същевременно искат да контролират и възпрепятстват това, което смятат за вредно поведение от страна на гигантите на върха.

С други думи, новият закон е смесица от континентално и обичайно право, от европейски и англоезичен подход - нещо, което ЕС не е опитвал досега по отношение на големите технологии.

Проблемът за един милиард евро: Как да го накараме да работи

Вече видяхме, че ЕС вече е наложил някои промени, но целта на европейските регулатори е да увеличат конкуренцията. И все пак това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Много от компаниите, към които е насочен новият закон, не са особено доволни от промените - достатъчно е да погледнете реакцията на Apple като пример.

Нека разгледаме един-единствен случай. Да, компанията вече разрешава алтернативни магазини за приложения, но също така таксува толкова много разработчиците за използването им със своята такса за основен разработчик, че бързо става икономически неизгодно за предприятията да изберат пътя, различен от този на Apple. Компанията прави всичко възможно, за да разубеди хората да се възползват от тези нови разпоредби.

Това поведение се повтаря от всички тези "пазачи" и може да се разглежда като вид злонамерено или поне дълбоко нежелателно спазване на правилата. Предприятията се опитват да следват буквата на закона, а не духа, който се крие зад думите.

В известен смисъл тези действия връщат топката в полето на ЕС. Проблемът е, че в исторически план Европа има проблеми с прилагането на своите технически закони.

Проблясък на европейска надежда

Каквото и да е личното ви отношение към новия закон, глобалното му въздействие не може да бъде отречено. Той вече се копира по целия свят.

Япония, Обединеното кралство, Южна Корея, Бразилия, Индия, Мексико и още няколко държави използват Закона за цифровите пазари като начертание за собствените си опити за регулиране на големите технологии. Някои от тях са на предварителен етап, а други са близо до приемане.

Това е може би най-важният аспект на осигуряването на широкообхватно съответствие. Да, ЕС е една от най-големите икономики в света, но ако достатъчно други държави приемат подобно регулиране, тогава натискът върху тези "пазачи" да се съобразят се увеличава - а санкциите за неспазването му са по-високи.

Европейският съюз може и да се затруднява сам да прилага своите разпоредби, но един разнороден подход в множество различни държави може да се окаже достатъчно тежко бреме за големите технологични компании, така че те да бъдат принудени да отстъпят пред по-голямата част от исканията и действително да направят съществена промяна.

Но дали новият закон ще постигне това, което си е поставила за цел: увеличаване на конкуренцията? Засега просто е твърде рано да се каже.

Има толкова много променливи и потенциални ходове от страна на всички заинтересовани страни, че е трудно да се предвиди точно накъде ще се насочат събитията. За съжаление има един сигурен извод: ще е необходимо време. Дори ако ЕС реши, че иска да започне да води съдебни дела и да приложи възможно най-много от своите разпоредби, това няма да се случи за седмица или месец. Напротив, това ще включва поредица от големи съдебни дела, чието приключване ще отнеме години.

Положителната страна на DMA е, че може да получим по-справедлив и равноправен технологичен сектор. Недостатъкът е, че ако регулациите се провалят, нещата ще останат приблизително същите. Това не е най-лошият риск на света, но е освежаващо да видим подход към големите технологии, който е различен.

Ако лудостта е да се опитваш да правиш едно и също нещо, очаквайки различни резултати, то поне ЕС е готов да направи нещо ново, за да се справи с пазачите на нашето технологично ежедневие.