Глобалният публичен дълг - тихата криза, която залива света в забавен каданс

Държавният дълг продължава да нараства в световен мащаб, а с него и потенциалът за многостранна криза. Както Международният валутен фонд (МВФ), така и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупредиха през последните месеци за високите нива на дълг, които правителствата по света натрупват, като те биха могли да достигнат или дори да надхвърлят 100% от световния БВП преди края на това десетилетие (в момента е около 95%). В този контекст експертите предупреждават, че нарастващият натиск от лихвените проценти върху публичните финанси в световен мащаб може да повлияе на финансирането на политиките на държавите или дори да доведе до неизпълнение на задължения.

Увеличението на дълга няма географски бариери, нито прави разлика между богати и развиващи се страни. Всъщност, МВФ прогнозира, че правителствата на Г-7 ще увеличат брутните си задължения средно с 4,4% до 2030 г., докато Китай ще ги увеличи с 9,7%, а развиващите се страни средно със 8,4% през този период.

„Рисковете, свързани с дълга, вече бяха високи. При изключително неблагоприятен сценарий, глобалният публичен дълг може да достигне 117% от БВП до 2027 г. Това би представлявало най-високото ниво от Втората световна война насам, надвишавайки базовите прогнози с почти 20%“, заключава неотдавнашен анализ на отдела по фискални въпроси на МВФ.

Тази тенденция се потвърждава и от други организации. Например, ОИСР прогнозира, че емисията на държавни облигации в страните членки на организацията ще достигне рекордните 17 трилиона долара през 2025 г., в сравнение с 14 трилиона долара през 2023 г. Кредитирането на развиващите се пазари и развиващите се икономики на дълговите пазари също е нараснало значително: от около 1 трилион долара през 2007 г. до над 3 трилиона долара през 2024 г.

Въпреки това, заслужава да се отбележи, че икономики като Япония, Съединените щати и Канада са сред десетте страни с най-високи брутни пасиви в света (съответно второ, осмо и десето място). По същия начин, три държави членки на Европейския съюз също са в тази група: Гърция, Италия и Франция (на четвърто, седмо и девето място), според последните данни на МВФ.

Рискове

Но какви са последиците от увеличаването на пасивите на глобално ниво? ОИСР смята, че лихвите по дълга се превръщат във все по-значителна тежест за икономиките по света. „През последните години значителна част от дълга е рефинансирана с по-висока доходност от първоначалните емисии. В резултат на това съотношението на лихвените плащания към БВП се е увеличило в две трети от страните от ОИСР през 2024 г., достигайки 3,3%, което представлява увеличение с 0,3% в сравнение с 2023 г. Това означава, че разходите за лихвени плащания са по-високи от разходите за публична отбрана в общо изражение“, според наскоро публикувания Доклад за глобалния дълг за 2025 г. на ОИСР.

„Колкото повече дългове имате, толкова по-скъпо и по-трудно е да получите повече заеми. Натрупването на дълг намалява пространството ви за маневриране за справяне с нови кризи. Освен това ви принуждава да плащате повече лихви, което оставя по-малко ресурси за други неща. И съществува нарастващ риск нещата да излязат извън контрол, да не можете да плащате и това да наложи резки съкращения“, обясни пред CincoDías Анхел де ла Фуенте, изпълнителен директор на Фондацията за приложни икономически изследвания (Fedea).

Анализаторите на KPMG са съгласни с тази гледна точка. „Нарастващите лихвени разходи увеличават риска от неизпълнение на държавния дълг, особено, но не изключително, на развиващите се пазари. Не може да се изключи по-широка финансова криза, предвид разширяването на спредовете на junk bonds и разпространението на по-малко прозрачни частни кредитни пазари през последните години“, отбелязва консултантската фирма.

Анализатори от Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) също смятат, че увеличената тежест на плащанията по дълга върху публичните сметки е бреме за държавите. „Когато правителствата трябва да дадат приоритет на изплащането на дълга пред обществените услуги и инвестициите, хората плащат последствията. Училищата са недофинансирани, болниците нямат достатъчно консумативи, а инфраструктурата се разпада. Въпреки това, поради неефективността и високата цена на механизмите за преструктуриране на дълга, повечето правителства избягват неизпълнение на всяка цена, дори това да означава жертване на целите за развитие и действията в областта на климата. В резултат на това държавите може да не изпълнят задълженията си по дълга си, но пък да изпълнят задълженията си по развитието“, отбелязва скорошен документ на международната организация.

Западът

Ролята, която големите сили биха могли да играят в глобална дългова криза, е от решаващо значение. МВФ твърди, че по-строгите и по-нестабилни финансови условия в Съединените щати биха могли да имат ефект на домино върху развиващите се пазари и развиващите се икономики, което би довело до по-високи разходи за финансиране.

„Ролята на долара като предпочитана резервна, инвестиционна и търговска валута дава на Съединените щати значителна допълнителна свобода на действие да вземат повече заеми от другите, но тази специална роля означава също, че ако страната има сериозни проблеми, последиците ще бъдат отрицателни за всички“, разсъждава Анхел де ла Фуенте.

От 1960 г. насам администрациите на САЩ са повишавали тавана на националния дълг около 78 пъти, за да осъществят проектите си, без да се налага да правят значителни фискални съкращения. Увеличението на пасивите обаче се е превърнало в нарастващи разходи в публичните му сметки. „Тежестта на лихвите нараства бързо. Разходите бяха 881 милиарда долара през 2024 г. и се очаква да нараснат до 1,8 трилиона долара до 2035 г. Само през 2024 година Съединените щати са похарчили повече за нетни лихвени разходи, отколкото за която и да е друга федерална програма, освен за социално осигуряване“, отбелязва неотдавнашна публикация на американския мозъчен тръст Peter G. Peterson Foundation.

Майкъл Медейрос, макроикономически стратег в Wellington Management, обяснява, че разходите за лихви са все по-важна част от общите държавни разходи, представляващи 3,1% от БВП, най-високият процент от поне 1965 г. В този контекст експертът смята, че увеличените публични разходи ще доведат до още по-голям дълг.

„Съединените щати ще трябва да емитират все по-големи суми дълг: за осем години непогасените държавни облигации ще са нараснали от 20 трилиона долара на 40 трилиона долара, като годишните лихвени разходи вече надхвърлят 1 трилион долара, което се равнява на БВП на Швейцария“, казва Кристиан Рукерол, съръководител на Iberia и ръководител на продажбите за Iberia и Латинска Америка в Tikehau Capital.

„Някои икономисти се опасяват, че продължаващият растеж на националния дълг може да подкопае световното лидерство на САЩ, като намали наличността на долари за военни, дипломатически и хуманитарни операции по света. Други експерти се притесняват, че големите дългове биха могли да се превърнат в спирачка за икономиката или да предизвикат фискална криза, като твърдят, че има повратна точка, след която масивното натрупване на публичен дълг започва да забавя растежа“, пишат експерти от мозъчния тръст Съвет по външни отношения (CFR или Council of Foreign Relations) в скорошна публикация.

Експертите на CFR добавят, че в този сценарий инвеститорите биха могли да загубят доверие в способността на Вашингтон да коригира фискалния си курс и да не са склонни да финансират американския дълг без много по-високи лихвени проценти. „Това би довело до още по-високи разходи по заеми или до това, което понякога се нарича дългова спирала. Фискална криза от този характер би могла да изисква внезапни и икономически болезнени съкращения на разходите или увеличение на данъците“, обясняват анализаторите.

Кристиан Рукерол добавя, че Европа е изправена пред подобно предизвикателство, тъй като ще трябва да продължи да финансира социалната държава и ще бъде подложена на натиск от застаряващото население. Освен това възнамерява да увеличи разходите си за отбрана и да подкрепи енергийния преход след прекъсването на договорите с руски газ. „Всичко това ще тласне кумулативния бюджетен дефицит на еврозоната до 650 милиарда евро, което е исторически рекорд“, казва експертът от Tikehau Capital.

В този контекст, друго от основните притеснения на анализаторите е дали пазарът ще може да абсорбира емитирания дълг. „Тъй като финансовите нужди на западните правителства се увеличават, точно когато финансиращите държави се стремят да реинвестират в собствените си икономики, възможността за дългова криза в страните с високи доходи не може да бъде напълно изключена“, казва Кристиан Рукерол.

В тази връзка Tikehau Capital подчертава, че основните купувачи на западен дълг, като централните банки и японските инвеститори (най-големите чуждестранни притежатели на американски държавни облигации), биха могли да намалят покупките си или да изберат други алтернативи с фиксиран доход. Те също така подчертават, че няколко държави насочват фокуса си към реинвестиране на капитал в собствените си икономики. Това включва Китай и страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, които все повече разчитат на суверенни фондове за разпределяне на капитал на мениджърите на активи.

„Тези участници, от своя страна, насърчават компаниите от портфолиото си да развиват дейността си в страните на произход на инвеститорите. Следователно, капиталът от тези страни ще се измести от западните държавни облигации, пазара на недвижими имоти и миноритарните дялове в западни компании, регистрирани на борсата“, оценява Рукерол.

Развиващи се страни

Международните организации са загрижени за потенциалното въздействие на този нарастващ глобален дълг върху развиващите се икономики, където външният дълг се е учетворил за две десетилетия, достигайки 11,4 трилиона долара (еквивалентно на 99% от приходите им от износ, според UNCTAD).

Експертите на организацията твърдят, че комбинация от фактори е довела до тази ситуация, включително увеличен дълг за проекти за развитие, нестабилни цени на стоките и нарастващ публичен дефицит. „Пандемията от COVID-19 влоши ситуацията, тъй като държавите прибeгнаха до големи заеми, за да компенсират икономическите последици и да финансират мерки в областта на общественото здравеопазване“, обяснява документ на UNCTAD.

Сякаш това не е достатъчно, високите лихвени проценти допълнително утежняват положението. През 2023 г. развиващите се икономики са платили 847 милиарда долара нетна лихва, което е с 26% повече, отколкото през 2021 г. „Тези държави са поискали международни заеми с лихви между два и четири пъти по-високи от тези на Съединените щати и между шест и дванадесет пъти по-високи от тези на Германия“, предупреждава UNCTAD.

От друга страна, нарастващото търговско напрежение и пазарната нестабилност също принуждават кредиторите да бъдат по-предпазливи, което би могло да ограничи финансирането в развиващите се икономики.

„Нарастващата несигурност накара инвеститорите да следят отблизо вътрешната динамика на страните с развиващи се пазари, тъй като те предпочитат да имат експозиция към страни с ниска вътрешна несигурност и да избягват тези с нарастващи фискални опасения или нарастващ публичен дълг, както и тези, към които е насочена търговията със Съединените щати“, казва Ейрини Цекериду, анализатор на фиксиран доход в Julius Baer.

Това въздействие се отразява сред най-големите икономики, включително БРИКС. Например, бразилското правителство наскоро призна нарастващите рискове от предоговаряне на публичния дълг поради увеличеното излагане на лихвени проценти. Министерството на финансите изчисли, че 62,1% от федералния публичен дълг е чувствителен към промените в краткосрочните лихвени проценти тази година, което е рекордно високо ниво от началото на серията данни през 2008 г., според Ройтерс.

Ситуацията не изглежда положителна и за втората по големина икономика в света. В началото на април Fitch Ratings понижи кредитния рейтинг на Китай, позовавайки се на „продължаващото отслабване на публичните финанси“ и бързо нарастващата траектория на публичния дълг. „Според нас ще бъдат използвани устойчиви фискални стимули за стимулиране на растежа на фона на потиснато вътрешно търсене, нарастващите тарифи и дефлационния натиск. Тази подкрепа, съчетана със структурна ерозия на данъчната основа, вероятно ще поддържа фискалните дефицити високи. Очакваме съотношението публичен дълг към БВП да запази отчетливата си възходяща тенденция през следващите години, обусловено от тези високи дефицити, продължаващата кристализация на условните задължения и умерения растеж на номиналния БВП“, заявява Fitch.

Според UNCTAD, през 2023 г. рекордните 54 развиващи се страни (почти половината в Африка) са отделили поне 10% от публичните си средства за плащания на лихви по дълга. „Днес 3,3 милиарда души живеят в страни, които харчат повече за изплащане на дългове, отколкото за здравеопазване или образование“, предупреждава организацията.