Как напрежението между Запада и Китай оформя световните пазари

Напрежението между Запада и Китай се покачва – от въвеждането на нови мита и ограничения на износа до технологично съперничество и обвинения в шпионаж.

Последствията за глобалните пазари са значителни, като решимостта на Вашингтон и Пекин да разхлабят зависимостта си един от друг разрушават отдавна установените вериги за доставки, пишат Наоми Ровник и Дхара Ранасинхе за Ройтерс.

Това може да помогне за поддържане на високи нива на инфлацията и лихвените проценти. Въпреки това някои нововъзникващи икономики и технологични гиганти печелят от битката за власт.

Ето как напрежението между Запада и Китай оформя пазарите.

Инфлация

Президентът на САЩ Джо Байдън е решен да върне у дома производството в стратегически сектори като електрически превозни средства и полупроводници.

Тайванският гигант TSMC, най-големият производител на чипове в света, премества част от производството си в Германия, за да задоволи нуждата на мултинационалните компании да разнообразят веригите за доставки от Китай.

Проучване на Goldman Sachs установи, че връщането на производството у дома може да има инфлационни последици, особено ако западното производство не се развие достатъчно бързо, за да компенсира намаляващия внос.

„Ние изградихме глобализиран свят с причина, той беше ефективен и евтин“, каза Уотър Стуркънбум, главен инвестиционен стратег за EMEA и APAC в Northern Trust.

„Ако се освободим от част от него, това ще увеличи разходите“, добави той.

Продължителната инфлация в САЩ също означава, че лихвените проценти остават по-високи за по-дълго време, повишавайки стойността долара.

По-силният долар може да изнесе инфлация към нациите вносителки на ресурси в Европа, като ги принуди да плащат повече за стоки, оценени в долари.

Приятелски страни

Вашингтон прокарва идеята за замяна на ролята на Китай във веригите за доставки с приятелски настроени нации.

Изследване, ръководено от Лаура Алфаро от Harvard Business School, идентифицира Виетнам и Мексико като основните бенефициенти от промените в веригата на доставки в САЩ досега.

Монголия търси инвестиции от САЩ в добива на редкоземни елементи. Филипините пък търсят инфраструктурните инвестиции от САЩ.

Анна Розенберг, геополитически експерт в Amundi Investment Institute, каза, че напрежението между Китай и САЩ предоставя „нова призма“, през която да се анализират перспективите за растеж на нововъзникващите пазари.

Индия

Индия се смята за най-способната да се конкурира с Китай в евтиното, широкомащабно производство. Голямото, младо население и разрастващата се средна класа също създават възможности за мултинационалните компании.

Индийските акции се повишиха с 8% тази годин и перспективата за потоци инвеститори към пазара на облигации току-що получи тласък от плана на JPMorgan да включи Индия в ключов индекс на държавни облигации през следващата година.

„Индия представлява много голяма възможност“, каза Кристофър Росбах, главен инвестиционен директор в мениджъра на активи J. Stern. „Глобалните компании, в които инвестираме, работят по тази възможност“, добави той.

Централната банка на Индия прогнозира, че икономиката ще нарасне с 6,5% през тази фискална година, докато брутният вътрешен продукт на Китай се очаква да нарасне с около 5%.

Barclays смята, че ако Индия повиши годишния си икономически растеж по-близо до 8% през следващите пет години, тя ще е в състояние да се превърне в най-големият участник в глобалния икономически растеж.

Чипове

Сблъсъкът между Китай и Запада създава победители и губещи от двете страни.

ЕС проучва дали да наложи наказателни мита срещу вноса на китайски електрически превозни средства, за който твърди, че се възползват от прекомерни държавни субсидии.

Субсидиите от САЩ за местното производство на полупроводници пък повишиха акциите на Intel. Но представянето на големите американски технологични акции и глобалните индекси е уязвимо към потенциала за китайско отмъщение.

Акциите на Apple поевтиняха с повече от 6% за два дни в началото на септември заради съобщенията, че Пекин ще забрани на държавните служители да използват iPhone.

Тъй като Китай е доминиращият световен купувач на луксозни стоки, западните модни къщи също имат роля в геополитическото съревнование. Китайските банки казаха на персонала да не носи европейски луксозни артикули на работа.

„По-високите нива на правителствен контрол започнаха да натежават върху разходите на по-заможните китайски потребители“, посочиха в бележка анализаторите на Barclays Карол Маджо и Уенди Лиу.

Акциите на луксозния сектор се повишиха, след като Китай разхлаби ограниченията срещу COVID-19 в началото на 2023 г. Оттогава, тъй като китайската икономика се забавя и напрежението със Запада нараства, те се сринаха. Европейските луксозни акции паднаха с 16% през третото тримесечие.

Продаване на активите в Китай?

Колебливото икономическо състояние и сътресенията на пазара на имоти означават, че китайския инвестиционен казус се простира отвъд политиката.

Перспективата за запазване на митата и неудобствата, произтичащи от ограниченията на САЩ за инвестиране в китайски технологии не помагат.

Тъй като китайските акции се представят по-слабо, инвеститорите са разделени относно това как да подходят към този пазар.

Проучване на JPMorgan сред кредитни инвеститори установи, че 40% са настроени мечешки (очакват спад) по отношение на Китай, но почти същия дял иска да се увеличи инвестициите.

„Всъщност се затоплям към Китай, защото всички мразят (този пазар) толкова много“, каза Патрик Спенсър, заместник-председател на RW Baird.