Над 5,5% от българите се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза

Общо 354 664 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза през 2025 г. Приблизително 302 000 души в България се лекуват за хипотиреоидизъм, а около 52 000 – за хипертиреоидизъм. Това представлява приблизително 5,5% от населението на страната.

Това показват данни на IQVIA, които бяха представени на пресконференция на тема „Хранене и щитовидна жлеза – митове, рискове и правилни решения“, организирана по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза, която тази година се провежда от 25 до 31 май под наслов "Липсващото парче".

Данните показват ръст от над 20 000 пациенти спрямо предходната година, като жените остават най-засегнатата група. Специално внимание беше обърнато на жените, планиращи бременност или вече бременни, които трябва да изследват тиреоидната функция както заради самите тях, така и заради развитието на плода. Зачеването и износването на плода също зависят от нормалната функция на жлезата на майката. 

"Ако щитовидната жлеза на майката не функционира правило, може да има пагубно отражение върху развитието на плода", предупреди проф. д-р Русанка Ковачева, дм – председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея. 

Тя посочи някои от симптомите, които се проявяват при проблеми с щитовидната жлеза. Сред тях са умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене, като хората често си ги обясняват със стреса и преумората. Именно това, по думите й, често забавя диагнозата. А самолечението и екстремните хранителни режими могат да доведат до допълнителни рискове. 

Данните от епидемиологично проучване в България показват още, че 4,7% са хората хипотиреоидизъм, от които почти четири пъти повече са тези, които не са изявени клинично. 3,7% са хората с хипертиреоидизъм, като при тях три пъти повече са непроявените форми. Това означава, че при изследванията се наблюдават нарушения в хормоналната функция на щитовидната жлеза, но все още без изразяване на клинични симптоми. Нещо повече, около 25% е честотата на възлите на щитовидната жлеза, като тяхната честота нараства с възрастта и може да надхвърли 50% над 60-годишна възраст.  

Проучването показва още, че в България все още имаме йоден дефицит при децата - около 13%, и при бременните жени е 43%. 

Нарушенията с функцията в щитовидната жлеза се свързват с пола и възрастта, като почти всички заболявания на щитовидната жлеза са около три-четири пъти по-чести при жените. 

И още, честотата на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза е съществена. Около 14% от населението има антитела. Това не винаги се води като заболяване, но тяхното наличие се явява червена светлина за проследяване. 

Фокусът на тазгодишната международна кампания е връзката между храненето и функцията на щитовидната жлеза. Специалистите подчертаха, че храненето не може да "излекува" тиреоидните заболявания, но правилният хранителен баланс може да подпомогне нормалната функция на организма. 

"В интернет има огромно количество противоречива информация – от крайни безглутенови режими до опасни съвети за високи дози йод и селен. Реалността е, че повече не винаги означава по-добре", обясни доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология. Той подчерта, че йодът остава ключов за функцията на щитовидната жлеза, но прекомерният прием може да бъде рисков, особено при хора с автоимунни тиреоидни заболявания.  

Йодният дефицит е проблем в някои страни в света, но в България солта е йодирана и въпреки това хората използват нейодирана сол. Ако това поведение сред хората продължи, ще се увеличат йоддефицитните заболявания, което пък ще върне страната ни назад с десетилетия, каза той. На другата крайност, по думите на доц. Шинков, са хората, приемащи излишно количество йод, които може да навредят на здравето си. Относно приема на хранителни добавки, той посочи, че те могат да компенсират някои дефицити, но не могат да излекуват щитовидната жлеза. 

"Самолечението е кратката пътека към лекаря", каза доц. Шинков. 

"Не се опитвайте да се лекувате с диета по отношение на щитовидната жлеза. Хранетето трябва да бъде пълноценно и балансирано", посъветва проф. Ковачева. 

По отношение на възлите в щитовидната жлеза, проф. Ковачева отбеляза, че те се образуват бавно, но образуването им може да започне още от детската възраст. 

Обикновено пикът на установяване е в средната зряла възраст между 40 и 50 години или в напреднала възраст 60-70 години. За установяването им се използва ехографско изследване като има критерии, според които възелът трябва да се наблюдава, или е нужно да се направи биопсия и после хирургично лечение. Освен хирургичното лечение на възлите, се използва и метода на термоаблация, при който лекарите се опитват да повлияят на размера на възела и евентуално за спиране на нарастването му. Ако той е с плътна структура той расте бавно, докато при кистична структура расте бързо, каза проф. Ковачева. Тя обаче уточни, че кистични възли не се лекуват с термоаблация.

Относно злокачествените възли, проф. Ковачева каза, че обикновено те започват като злакочествени и нарастват бързо. "Възелът не преминава от доброкачествен към злокачествен", отбеляза тя. 

Екипът на "Мениджър News" зададе няколко допълнителни въпроса към доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, по отношение на заболяванията на щитовидната жлеза. 

- Четири пъти повече са неизявените клинични случаи на хипертироидизъм и три пъти повече са при хипотироидизъм. Какво да правят хората, които нямат изявени симптоми? Как да установят, че имат проблем с щитовидната жлеза? 

- Тук имаме всъщност две категории състояния. Едното се нарича субклинично разтройство на функцията на щитовидната жлеза. То е чисто лабораторно дефиниран феномен – тоест, определено съотношение на хормоните се дефинира като субклиничен хипотироидизъм и хипертироидизъм. 

Част от хората могат да имат някакви оплаквания, които да бъдат дискретни. Например, да имат малко по-вече сърцебиене при физическо усилие; или вече като си легнат, усещат сърцето си как бие силно; или малко повече умора при усилие; или малко повече зиморничавост през зимните месеци; или по-малко поносимост на жега; или да речем засилен апетит; голяма загуба на тегло, което не е мотивирано и не може да се обясни с поведението на човека. 

Такива оплаквания могат да имат част от хората със субклинични разтройства, но тъй като тези оплаквания не са специфични, могат да бъдат пропуснати. И вече дали това ще има някакво неблагоприятно въздействие върху здравето на този човек, зависи от множество фактори. 

Първо, колко е сериозно отклонението от хормоните. Второ, колко продължително е то. В някои случаи, подобни състояние могат да бъдат преходни и да отзвучат и никога повече да не се появят. В други случаи, могат да бъдат трайни, да продължат месеци, години. И ако това е така, носят риск за сърдечно-съдовата система, за скелета, т.е. за една жена в менопауза, която е със хроничен, макар и субклиничен хипертироидизъм, е по-застрашена от остеопороза.

- При заболявания на щитовидната жлеза хората надават ли на тегло?

- При хипертироидизъм, при недостиг на хормона, може да има известно надаване на тегло, но никога не е драматично и значимо, защото когато хормоните не достигат, апетитът е намален. Тук хората се хранят по-малко, обмяната е позабавена, но чисто косвено хипотироидизмът може да се асоциира с това, което наличаме метаболитен синдром или да увеличи вероятността за метаболитен синдром.

- Спазването на диета от здрави хора може ли да доведе до заболяване на щитовидната железа? 

- Ако тя е недоимъчна, тоест хранението им е свързано с недостиг на белтък, селен, желязо, йод, би могло това да улесни увреждането на щитовидната жлеза. Защото например, когато не достига йод, организмът се опитва да компенсира със стимулиране на растежа на щитовидната железа и в типично йод-дефицитните райони хората имат гуши малко повече от това в районите, в които няма йод-дефицит. Освен това, недостигът на селен е свързан категорично със здравни проблеми,  и в някаква степена уврежда синтеза на хормона, макар че обичайно той е макроскопски погледнато запазен. Хора, които са предположени, може би по-лесно ще развият заболяване, ако имат върху това насложен хранителен дефицит. 

- Какво показва наличието на повишени антитела ТАТ и МАТ, но при реално добри резултати на TSH? 

- Положителните антитела могат да говорят за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза - за тироидит на Хашимото или за друг вид автоимунни тироидит, но има една категория от 10% до 15% от здравите хора, които могат да имат положителни антитела и да нямат тироидит, т.е. да нямат автоимунно възпаление на щитовидната жлеза. В първата група, хормоните могат да бъдат днес в референтни граници, но с времето автоимунното възпаление да доведе до увлеждане на жлезата и загуба на хормона, тоест при тях да настъпи хипотироидизъм в някакъв момент.

Обаче във втората група, обикновено заболяване няма да настъпи, въпреки че имат антитела. Ехографията е средството, което може да ни насочи към едната или другата група, защото при първите най-често имаме някакви промени в структурата на жлезата, при вторите по-често нямаме някакви промени, имаме хубава щитовидна жлеза и позитивни антитела. Въпреки това няма как да гледаме бъдещето директно, т.е. това са някакви прогностични фактори, но те не са абсолютни. Това, че един човек има положителни антитела днес, има смисъл това да се проследи.

- Как влияе левотироксинът върху жлезата? 

- Левотироксинът, независимо към бранд е, се дава за лечение на хипотироидизъм, тоест за заместване на липсващия хормон, който произвежда нормално щитовидната жлеза, когато той не ни достига, ние го получаваме отвън.

При хора с хипетироидизъм ние можем да го съчетаем с лекарства, потискащи производство на хормон, да постигнем по-стабилен контрол върху заболяването. Така че там се дава като "балансьор" на малко по-високата доза на потискащия медикамент. Но не лекува хипертироидизъм леотироксина, категорично.

- Помагат ли или вредят хранителните добавки като витамин D, селен и други при заболяване на щитовидната жлеза?

- Витамин D категорично не вреди. Дали помага, може би, при автоимунно заболяване. Доказването на подобна връзка е много сложно. Но ако човек има недостиг на витамин D, категорично този недостиг трябва да се коригира.

Що се отнася до селена, много проучвания има с много противоречиви резултати. Има доказателства, че за известно време, но не за цял живот, приложението на по-висока доза селен може да намали антителата при Тиреоидит на Хашимото, но няма доказателства, че това води до някаква промяна в хода на заболяването. Тоест, може би няма смисъл. Има само една ситуация, в която има доказателства за ползата на селена, и това е при пациентите с автоимунен хипертироидизъм, при които има засягане на очите. При тях за няколко месеца лечението със селен подобрява състоянието, или подобрява шансовете да се предотврати развитието. Това е единственият случай, в който заболяване на щитовидната жлеза е показано за добавяне на селен.

Автор: Анелия Тодорова