София, Варна и Пловдив са общините с най-големи разходи

София, Варна и Пловдив са общините с най-големи разходи - съответно 1,6 млрд. лв. (18% от общия бюджет), 392 млн. и 388 млн. лв. през миналата година. След тях се нареждат Бургас (271 млн. лв.) и Стара Загора (167 млн. лв.). На другия полюс са общините с най-малобройното население, което местните администрации обслужват - Макреш (2,55 млн. лв.) и Трекляно (2,34 млн. лв.), сочи изследване на Института за пазарна икономика на базата на данните, които Министерството на финансите публикува четири пъти в годината. „Данните за последното тримесечие на практика представляват годишни данни, които ни позволиха да установим какви са били приходите и разходите на всички общини за годината, какво е съотношението им спрямо местните жители, каква част от разходите са капиталови и до каква степен общините покриват разходите си със собствени приходи”, отбеляза авторът на изследването Теодор Недев.

През 2021 г. разходите на общините в България растат стремглаво и надвишават 8,73 млрд. лв., като отбелязват почти 20%-но увеличение спрямо 7,3 млрд. лв. за 2020 г. Само в 12 от 265-те общини разходите не са се покачили, уточнява Недев.

Най-високите разходи на човек се правят от погранични и планински слабозаселени общини, които въпреки малкия си брой жители трябва да покрият базов набор от дейности. Данните на МФ сочат, че най-високи са разходите на човек в Челопеч – 6895 лв., следван от Чавдар и Бойница със съответно 5102 лв. и 4044 лв.

Най-слабо по този показател се представят общините Съединение (922 лв./човек), Родопи (925 лв./ човек) и Асеновград (933 лв./човек). Впечатление прави, че Русе се нарежда плътно след тях – общината харчи едва 953 лв. на жител, което нарежда града на опашката сред областните центрове.

Общите капиталови разходи на общините през миналата година възлизат на 968 млн. лв. – те представляват 11% от всички разходи. Трябва да се има предвид, че тези средства не включват инвестиции, финансирани от ЕС, уточнява авторът. Анализът му установява драстичен контраст между това каква чест от средствата си различните общини заделят за инвестиции. Докато при общините с относително най-високите капиталови разходи делът им надвишава 40% (Сливница – 51,7%, Сухиндол - 45,4%, Опан – 43,5%), то има общини, при които под един процент от общите разходи  отива за инвестиционна дейност ( Завет – 0,6%, Дулово – 0,8%).

Общините са заделяли средно по 141 лв. на човек за капиталови разходи, сочат разчетите, като на първо място отново е Челопеч – с 2227 лв., следвана от Сухиндол (1556 лв./човек) и Трън (1243 лв./човек). На дъното на класацията са Завет и Дулово – капиталовите разходи на човек са съответно 6 и 9 лв. за годината. Повечето общини в страната (общо 167), реализират капиталови разходи под 200 лв. на човек от населението.

Повечето общини са силно зависими от централния бюджет. Само девет финансират поне половината от разходите си със собствени постъпления. Лидер по този показател е Несебър (94,8% собствени приходи към общи разходи), Приморско (79,6%), Челопеч и Созопол (75,6%). Прави впечатление, че това са предимно Черноморски центрове, които се справят с постъпленията от местни данъци от туризъм и концесии.

Столична община се справя сравнително добре и се причислява към финансово независимите общини – нейните собствени приходи възлизат на 816 млн. лв. и представляват 51,2% от разходите ѝ. За съжаление по-голямата част от общините не разполагат с ресурс сами да финансират дейностите си и са зависими от централния бюджет

Собствените приходи на общините спрямо техните жители отново са най-високи при общините по Черноморието и с развит рудодобивен сектор. Челопеч отново е лидер с 5212 лв. собствени приходи на човек, следван от община Чавдар (2251 лв./човек), Несебър и Приморско – съответно с 1885 и 1887 лв. на човек. На другия полюс са Кирково и Неделино, чиито собствени приходи на жител са 116 лв./човек.

Изводът, който се налага, е, че общините с най-високите разходи спрямо населението си харчат многократно повече на човек спрямо тези с най-ниски разходи. Откроява се тенденцията общините в туристическите и рудодобивните региони да разполагат с най-много финансови ресурси на човек от населението. Те са и сред малкото, които са относително независими от централния бюджет. Повечето общини в страната не могат да покрият и половината от разходите си със собствени средства, поради което е нужна финансова децентрализация.