В Брюксел отчетоха: Свободата на словото е в опасност!

Свободата на словото в Европа е подложена на сериозни изпитания, редица европейски правителства подслушват телефони и заплашват журналисти с големи глоби, за да държат под контрол свободната преса. Това съобщи интернет изданието „И Ю обзървър”, като се позова на информация от състояла се вчера в Брюксел конференция, организирана от групата на социалистите в Европейския парламент и посветена на четвъртата власт.

Сред страните, в които правителствата упражняват натиск върху свободното слово са посочени Италия, Румъния, Унгария, България и Франция.

За България „И Ю обзървър” уточнява, че дясноцентристкото правителство се готви да прокара нови медийни закони. Цитира и изявление по време на конференцията на Борислав Цеков от Института за съвременна политика в България, според който „готвените закони, заедно с широко разпространеното подслушване на журналисти и провала при разследването на бомбена експлозия пред редакцията на вестник „Галерия” напомнят за предишния тоталитарен режим в тази страна”.

В Румъния положението е още по-сериозно, защото на дневен ред в парламента е дебат дали да се въведат задължителни психиатрични прегледи за журналисти. Също така в готвената национална отбранителна стратегия на Румъния, медиите са определени като уязвима точка за сигурността на страната. Отделно, през последната година в северната ни съседка са направени шест промени в действащия медиен закон, така че сега 40 на сто от пазара се държи от националната информационна агенция.

Във Франция разкритията за връзките на бившия ковчежник на партията на Никола Саркози, Ерик Вьорт с наследницата на милиардите на „Л'Ореал” Лилиан Бетанкур бяха последвани от още по-тежък скандал. Правителството беше обвинено, че използва контраразузнаването, за да установи източниците на информация на вестник „Монд”, който пръв съобщи за схемата Вьорт-Бетанкур.

Френският социолот Жан-Мари Шарон съзря и друга опасност за свободната преса – намаляващият брой читатели и вълната от смяна на собствеността на медиите.

За Италия пък примерът е повече от красноречив - сливането на медийната власт с политиката в лицето на премиера Берлускони