Българското производство се откъсна от low-cost модела

На фона на вътрешно политическо противопоставяне и крайни външни геополитически борби, през май България е първа в ЕС-27 по ръст на промишлеността на годишна база. Една от малкото международни класации, в които с гордост можем да цитираме.

Третото тримесечие по традиция е най-силно за всяка икономика, което ceteris paribus означава, че може тази възходяща тенденция да се запази поне до края на годината.

Конкретно, през май българското стопанство отчита рекорд в индустриалното производство – в исторически план най-висок индекс на производството. Правим уточнението, че става въпрос за реално производство, не за оборот, не за ефекта на високата инфлация и прочие разнопосочни тълкувания на темата. А заедно с това доходите на заетите в индустриалното производство също се увеличават, което лека по лека означава, че на база ефективност, по-добра производителност и организация, производственият сектор на България се отскубва от порочния low-cost модел на развитие.

Буди интерес фактът, че се наблюдава тенденция на ускорение на реалния растеж на производството, започнала от есента на 2021 г., достигнало до 20.2% на годишна база през май 2022 г. Практически всички отрасли отчитат растеж през месец май. Преработващата промишленост расте с 21.1%, добивната - с 18.5%, а енергетиката (производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ) - с 14.1%.  

Практически всички подотрасли на преработващата промишленост отчитат растеж с едно-единствено изключение, където се отчита незначителен спад – при обработка на кожи и производство на обувки.

По-съществен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде - с 96.7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 41.2%, на напитки - с 37.5%, на превозни средства, без автомобили - с 37.1%.

Цели пет подотрасъла отчитат ръст от над 30% - електроника и оптика, напитки, превозните средства без основно велосипедите, дейностите по ремонт и инсталиране, производството на облекла.

Други пет производства имат ръст между 21 и 24% - машиностроене, дървообработка, химическа индустрия, метални изделия, автоиндустрия. 

Както се вижда най-голям структурен ръст има при производството, неквалифицирано другаде. Известно е, че под тази формулировка стои производството на оръжия, което носи със себе си поводи за дебати. От една страна подобно производство не е устойчиво от икономическа гледна точка, защото не е регулярно. От друга страна, чисто моралният аспект е много силен тук, тъй като зад този ръст всъщност стоят стотици хиляди човешки животи и съдби.

Когато вкараме тази тенденция в контекста на текущата война в Европа и вътрешните битки с геополитическите оттенък, то темата придобива по-голяма чувствителност, при което всякакви непремерени тези без използването на аргументи за тяхното доказване и публично оповестяване е в състояние да изкриви всяка положителна тенденция, свързана с по-голямата тема за производството.

Като цяло бързо расте производството на инвестиционни продукти, енергийни продукти, потребителски недълготрайни продукти, както и дълготрайни продукти.

Разбира се, всичко това се случва на фона на обща положителна тенденция, която започва през 2021 г. В ЕС-27 производството на недълготрайни потребителски стоки се е увеличило с 8.7%, на дълготрайни потребителски стоки – с 5.4%, инвестиционни  стоки – с 1.8%, енергия – с 0.7%, и на междинни стоки – с 0.6 на сто.

В исторически план по-добър общ показател от настоящия индустриалното производство в ЕС-27 е регистрирал само през 2008 и 2018 г., където производството на недълготрайни потребителски стоки отчита абсолютен рекорд от началото на 21. век.  Прави впечатление слабия ръст при производство на енергия, независимо от високите цени на енергоносителите.

Кои са факторите, които биха прекъснали тази възходяща тенденция?

Съвсем естествено това може да са отделни явления, процеси или развития, но и комбинация от тях. Ако вземем например, основният индустриален двигател на ЕС – Германия (с дял около 1/3 от продукцията на ЕС), то очакваното свиване на икономическата активност в страната за страни като България (основен търговски партньор в ЕС и света изобщо, а и една от малкото страни в Европа с положително търговско салдо с Германия) би означавало свиване на производството през т.нар. spill over ефект.

От друга страна бързото или мирно разрешаване на военния конфликт между Русия и Украйна, би намалило поръчките към военно-промишления ни комплекс, който както видяхме от началото на войната допринася значително за висок ръст в общото индустриално производство.

От трета страна трябва да се наблюдава световния пазар на основни суровини, като метали и енергоносители. Те най-добре предсказват дали световната икономика преминава или предстои да влезе във фазата на рецесия. Вече има признаци за спадащи цени на основни суровини, което подсказва свиване на производствената активност. Оттук трябва да се наблюдава и каква парична политика ще преследват основните централни банки по света. Дали в опита да се пребори световната инфлация, ще се пожертва икономическия растеж, прилагайки стегната монетарна политика или ще се продължи с политиката на лесни пари, създавайки кризи в някои вече балонизирани пазарни сегменти и сектори, то националните икономики са изправени пред рискове още в края на 2022 г. да изпаднат в рецесия. Особено, ако не са диверсифицирали/хеджирали възможните ефекти върху слабите страни на националните стопанства.

*Живко Роев е икономист и финансист. Заглавието е на Мениджър Нюз